Нашата вселена е съставена от два свята. Светът, който обитаваме, е свят на материята, свят, в който материалните тела не могат да превишат скоростта на светлината. Фотоните нямат маса в покой. Всяко материално тяло, когато приближава скоростта на светлината, започва да губи третото си измерение, сплесква се, започва да става двумерно, масата му се увеличава към безкрайност, времето се забавя и върви към абсолютно спиране. Скоростта на светлината е праг, който ние, материалните, не можем да преминем. А отвъд този праг е Светът на Светлината - свят, в който частиците в покой са фотоните - там те са атомите, изграждащи материята на този отвъдсветлинен свят. Те, фотоните, частиците на светлината, са единствените, които ни свързват с този Свят на Светлината. Подозирам, че чрез тях ние приемаме информация за този свят, който някои наричат Бог, някои Орел; този свят има стотици имена. Душите ни, иска ми се да е така, идват от този Свят на Светлината, обитават нашите черни, материални, тежки тела (толкова мили, толкова топли), събират информация, която при смъртта се завръща отново в онзи Свят, към Океана от Светлина, като по този начин го обогатява. Навярно не всяка информация, получена в земния ни живот, може да навлезе, да се слее с този Океан от Светлина (затова и в Библията пише "нищо нечисто не може да влезе там"). Навярно има период на пречистване от грешната, злата информация, от спомените за нашите грешки и "лоши" деяния. Навярно това е 40-дневния карантинен период на душата, нейното чистилище. Но ако е така, колко е тъжно, че няма да помним кои сме там, в този Океан от Светлина...
Това всичко ми хрумна преди повече от 15 години. Съжалявам, че нямах време да го обоснова и публикувам. Свързано е с физиката, с теорията на относителността, а за тях трябват уравнения, трябва математика. Сега някои руски физици започват да доказват този модел, който нахвърлях по-горе, наричайки го с други имена, разбира се, но говорят за същото. Може би никога няма да се спомене името ми като един от първите /ако не и първият/, на които им е светнал този образ на близнаците-светове, но той го има и в китайските Ин и Ян, и в много други религии, но така вързан с физиката го нямаше досега. Може би е късно да претендирам за каквото и да било, но все пак - ето, пиша го. Това е само малка част от моята идея. Ще я развия и обоснова допълнително.
Обещавам.
2 коментара:
Наскоро четох за откритието на испански физици, че Времето се забавя. Ден след това ми попадна пред погледа цитат от Августин Блажени: "Времето е величина, която се стреми към изчезване". Днес пък се сетих, че времето се забавя и се стреми да изчезне при инерциална система, която ускорено се приближава към скоростта на светлината. Дали това не е обяснението?
Това може да означава и че 3-то измерение изчезва, и целият ни свят преминава в двумерно измерение, в което времето не съществува.
Публикуване на коментар