Мина много време, откакто писах тук за последно... Много неща се случиха оттогава, за някои не искам дори да си спомням, защото е болезнено. Понякога е по-добре сякаш умът ти да се занимава с плитки и безсмислени неща само и само за да не осъзнае истината за жалкото съществувание, което водиш. Вярно е, че върша това или онова, но повечето е без искрицата, която винаги ме е водила напред; повечето е като въртенето на катерицата в колелото - движение заради самото движение; за да не видиш истината, чрез движението /дори и безсмислено/ да не й позволиш да стигне до ума ти, да навлезе в съзнанието ти... Всичко това ми напомня отговора на древногръцката пророчица на настойчивите въпроси на някакъв си герой, който искал да разбере какво е най-добро за човека. Искате ли да знаете какъв бил отговорът?
Наистина ли искате да знаете?
Ако сте настойчиви, ще ви отговоря и аз.
До другия път.
Живи-здрави.