За това как оцветиха Паметника на Съветската Армия, или В Крак С Времето

За това как оцветиха Паметника на Съветската Армия, или В Крак С Времето

от Евгений Манев на 20 юни 2011 г. в 22:20

Реакциите бяха най-разнообразни и от всички страни. Антикомунистите се изкефиха, бесепарите -- напротив. В Русия се възмутиха от "вандализма", в Англия нарекоха неизвестния художник "българския Бенкси", нашият си министър на културата се възмути публично и защити своя колега скулптор и творбата му. Общо взето, моментът за оцветяването на скулптурната композиция беше избран абсолютно точно. 

Една точка в полза на мотото "В Крак С Времето".

Естествено беше първоначалните реакции да са на емоционална основа. 

В първия момент и аз възприех с неприязън оцветяването. Знаейки за предишните графични атаки срещу паметника и в съгласие с моето разбиране, че паметниците трябва да стоят непокътнати, за да напомнят за времето, в което са построени, предположих, че това е обикновен акт на вандализъм. Разбира се, реагирах съответно. Но все пак -- фигурите са изрисувани много добре, мотото "В Крак С Времето" -- има доста неща, които говорят за това, че този "акт на вандализъм" всъщност е дълго премислян творчески акт. Е, да, но въпреки това не си падам по изкуството тип "подражание на подражанието на подражанието" (или "интерпретация на интерпретацията") и ми се стори неуместно да рисуваш американски герои от комиксите на мястото на руските войници, които са били реални хора, воювали срещу едно голямо зло -- национал-социализма.

На мястото на живите някога герои идват герои от комиксите и масовата суб-култура. Какво поколение идва, готово да се кефи на шареното, без да се замисля какво стои зад всичко това. Тъжно...

Но нима не е истина?

Нима не е истина, че клоуна Роналд, Супермен, Батман, Джокера, Санта Клаус и другите герои на консуматорското общество изместиха предишните герои в съзнанието ни? Нима не е истина, че новото, консуматорско общество замести старото, идеологическо общество? Нима не е истина, че навсякъде и във всичко реалното бива повсеместно и мащабно измествано от виртуалното?

За мен актът на оцветяването е символичен. Той бележи краят на един преход, отбелязва едно ново състояние на света, не само на нашата бедна майка България. Вече няма идеи. Вече няма герои. На тяхно място са измислените ни супергерои от комиксите и виртуалното ни общуване във вездесъщото консуматорско общество.

Просто актът на оцветяването на Паметника на Съветската Армия материализира, направи видим този процес -- процеса, за който всички тук предпочитахме да си затваряме очите, колкото се може по-широко.

Малко ми е смешно, че хората, които сега се възмущават от въплътеният в акта на оцветяването процес на подмяна на културните ни ценности, мълчаха и бездействаха, докато същите тези ценности биваха подменяни в реалния ни свят. Но какво да се прави, явно символите са последния ониричен подслон на едно бездействащо и, може би,  вече безсилно и отиващо си съзнание -- и именно поради това посягането върху тези символи се възприема много по-болезнено от действителните посегателства върху живота.

За мен преобразяването на Паметника на Съветската Армия е най-великият акт на съвременното българско изкуство. Само гениално произведение може да породи толкова много противоречиви и разнообразни интерпретации в толкова различни плоскости -- политическа, историческа, философска, културна. Затова, въпреки че като цяло съм русофил и то с крайно леви убеждения, призовавам Паметникът на Съветската Армия да бъде оставен в този му вид.

Нека поне веднъж не унищожаваме нещо, без да се опитаме да го разберем.

Времената наистина са вече други.

И за съжаление, ние сме в крак с тях.