От няколко дни съм завладян от една странна история, която се е случила през 1959-а година в Северен Урал. За да не разказвам историята наново, ето връзка на български.
Руснаците, в скорошно допитване в блога на известният им писател Борис Акунин, определят този случай като най-голямата неразрешена загадка. Зад нея в класацията остават такива загадки като произхода на човечеството и случая с оцелялата (?) от разстрела на царското семейство Анастасия.
Прочетох доста материали в няколко форума, посветени на тази тайна. Някои версии са доста близки до истината, като според мен, най-реалистичната (незнайно защо неспоменавана никъде в посветените на тази тема форуми) е на Станислав Ивлев.
Но колкото повече четеш за тази загадка, толкова повече факти излизат -- и някои от тях са много странни... Нямам търпение да описвам всичко, но от всичко прочетено на мен ми се изгражда една картина, доста откачена, но на мен ми харесва. За това ме убеди следният документ, който открих в интернет.
В първия коментар ще напиша версията си (за да не е толкова явна, а и за да могат хората първо да прочетат за случая, да помислят първо сами).
Приятно четене!
PS:
Една от първите мисли, които ме посетиха, след като разбрах за тази история, беше, че най-вероятно братя Стругацки са написали своята повест "Отель "У погибшего альпиниста"" по мотивите на тази странна случка...
1 коментар:
Тук-таме из широката Земя има места, в които при някакви определени обстоятелства, или през определено време, или за постоянно, има портали към съседни измерения -- измерения, в които живеем пак ние; в представите ми различните реалности/измерения са като люспите на глава кромид; колкото са по-близки по радиуса до нашата, толкова по-еднакви са с нашата, тоест имат най-много общи черти; колкото повече се отдалечават, толкова по-различни стават. В някои от реалностите, в които си бил, може би вече те няма, и чувстваш някаква неопределена загуба, сякаш са ти отнели нещо, но не можеш да проумееш какво... и защо... Явлението deja vu също е ясно от тая гледна точка -- просто това вече се е случило в някоя от най-близките ти реалности. Метафората от известните на всички ни евангелия от Новия Завет, които разказват за Христос и 12-те му апостоли, мисля, че намеква по някакъв, мистично закодиран, начин за човекът, личността, обитаваща 12 реалности/измерения -- и Христос, онази точка, която е нужна за да събере разпилените личности/реалности/измерения в едно пълно цяло.
Публикуване на коментар