За охлювите и хората

След дъжд. В двора, охлювите, кой знае защо, са решили да пресекат циментираната пътечка и от треволяка от едната страна да преминат в треволяка от другата. Човекът се връща отнякъде и настъпва един от тях. Хрус - черупката се счупва и охлювът е размазан; той не може да живее без нея.

"Колко е неблагодарна съдбата и колко жестоки към нас са боговете", си казват близките на загиналия охлюв. И почват да си задават въпроси защо това се е случило точно на този охлюв. Стигат до извода, че ако си беше седял в отсамнишния треволяк, щеше още да си е жив и здрав и да си пълзи на воля между тревичките и сламките.

Но ето че пред логиката им се задава ново препятствие, като камък в течението - един друг охлюв също е тръгнал да пресича циментовата пътечка, но е стигнал до другата страна читав, жив и здрав.

И охлювите започват да мислят каква е разликата между охлюва, който е загинал, и този, който е оцелял. Започват да сравняват качествата им, съотнасяйки ги към оцеляването на вида им. И съответно, правят си някакви изводи по темата.

Днес правихме репетиция за двете излизания, които ни чакат в петъците на 25 септември и 2 октомври. Отначало вървеше тегаво (китарите събират прах вече половин година), но накрая всичко се оправи.