23-и септември

23 септември... Миналата година на тая дата на работното ми място бяха дошли от Центъра по трансфузионна хематология, някаква мобилна група. Отдавна не бях давал кръв и заради това, а и може би и заради датата (на тая дата кръв се е ляла някога), постъпих благородно и легнах на дивана със запретнат ръкав. Тази година мобилната група на Центъра пак беше дошла на същата дата. Обаче нещо се замотах и тоя път не дадох. Въпреки традицията.

Малко по-късно, докато чаках на спирка на градския транспорт, чух неволно разговора на няколко пенсионера с пазарски торбички в ръце. Явно бяха "партийци", защото обсъждаха книгата на Станишев. Всъщност, книгата се оказа само повод, скоро разговорът се прехвърли на самия Станишев и проблемите на партията. Отчете се като грешка влизането във властта преди 4 години с цената на компромиса -- Тройната коалиция. Говореше се, че не хората са виновни за отдръпването си от Партията и че никой от партийните функционери не търси грешките в себе си. Че Америка е победила във войната на идеите и е установила новата парадигма -- "Най-важна е печалбата". Че Партията не води лява политика и е забравила идеите, заради които е създадена. Единият от пенсионерите разказваше: "Говорих с мои войници", казваше той, "и те ми казват: - Нямаме вече идеи, другарю майор! Нямаме вече идеи!"...

Да... Оказва се, че нещата са ясни, само дето по върховете никой не ги формулира толкова лаконично.

И понеже никой не го споменава публично, предлагам днес да почетем паметта на всички тези преди нас, обикновените селяни, миришещи на пот и вкиснало, които са искали нещо по-добро за себе си и нас, техните потомци, и са били готови да пролеят кръвта си за идеята.

86 години от Септемврийското въстание.

Макар че днес не успях да дам кръв.