тест

Что вам подходит больше - кэш или турниры?

Вы выбирали ответы, свидетельствующие о том, что ваши психологические особенности соответствуют кэш-игре и турнирам с одинаковой частотой.

Вы представляете собой редкий случай универсального игрока, то есть игрока, который в равной степени может посвящать свое время как кэш-игре, так и участию в турнирах.

Различные масштабы явлений, с которыми вам приходится сталкиваться в жизни и деятельности, не порождают у вас стойких стереотипов и ярко выраженных пристрастий. То есть разница между большим и маленьким, быстрым и медленным, ярким и тусклым для вас существует только с точки зрения функциональности, а не личных предпочтений.

Поэтому вы практически одинаково воспринимаете покерную дистанцию во всех ее проявлениях. А это значит, что различные виды отрезков этой дистанции, с которыми приходится иметь дело в зависимости о того, играется кэш-игра или турнир, не будут вызывать у вас специфических трудностей.

Вы можете достаточно легко адаптироваться к быстро изменяющимся условиям турниров. В то же время некоторая «монотонность» кэш-игры, зачастую отпугивающая турнирных игроков, не представляет для вас никакой проблемы.

Следовательно, оптимальным решением для вас будет участие как в кэш-игре, так и в турнирах.

Пройти тест!
Уже прошли? Попробуйте также
другие покерные тесты на Poker.ru

Читать целиком на Покер.ру: http://poker.ru/school/quiz_results/12#ixzz0ZQqgb5Jv

23-и септември

23 септември... Миналата година на тая дата на работното ми място бяха дошли от Центъра по трансфузионна хематология, някаква мобилна група. Отдавна не бях давал кръв и заради това, а и може би и заради датата (на тая дата кръв се е ляла някога), постъпих благородно и легнах на дивана със запретнат ръкав. Тази година мобилната група на Центъра пак беше дошла на същата дата. Обаче нещо се замотах и тоя път не дадох. Въпреки традицията.

Малко по-късно, докато чаках на спирка на градския транспорт, чух неволно разговора на няколко пенсионера с пазарски торбички в ръце. Явно бяха "партийци", защото обсъждаха книгата на Станишев. Всъщност, книгата се оказа само повод, скоро разговорът се прехвърли на самия Станишев и проблемите на партията. Отчете се като грешка влизането във властта преди 4 години с цената на компромиса -- Тройната коалиция. Говореше се, че не хората са виновни за отдръпването си от Партията и че никой от партийните функционери не търси грешките в себе си. Че Америка е победила във войната на идеите и е установила новата парадигма -- "Най-важна е печалбата". Че Партията не води лява политика и е забравила идеите, заради които е създадена. Единият от пенсионерите разказваше: "Говорих с мои войници", казваше той, "и те ми казват: - Нямаме вече идеи, другарю майор! Нямаме вече идеи!"...

Да... Оказва се, че нещата са ясни, само дето по върховете никой не ги формулира толкова лаконично.

И понеже никой не го споменава публично, предлагам днес да почетем паметта на всички тези преди нас, обикновените селяни, миришещи на пот и вкиснало, които са искали нещо по-добро за себе си и нас, техните потомци, и са били готови да пролеят кръвта си за идеята.

86 години от Септемврийското въстание.

Макар че днес не успях да дам кръв.

За охлювите и хората

След дъжд. В двора, охлювите, кой знае защо, са решили да пресекат циментираната пътечка и от треволяка от едната страна да преминат в треволяка от другата. Човекът се връща отнякъде и настъпва един от тях. Хрус - черупката се счупва и охлювът е размазан; той не може да живее без нея.

"Колко е неблагодарна съдбата и колко жестоки към нас са боговете", си казват близките на загиналия охлюв. И почват да си задават въпроси защо това се е случило точно на този охлюв. Стигат до извода, че ако си беше седял в отсамнишния треволяк, щеше още да си е жив и здрав и да си пълзи на воля между тревичките и сламките.

Но ето че пред логиката им се задава ново препятствие, като камък в течението - един друг охлюв също е тръгнал да пресича циментовата пътечка, но е стигнал до другата страна читав, жив и здрав.

И охлювите започват да мислят каква е разликата между охлюва, който е загинал, и този, който е оцелял. Започват да сравняват качествата им, съотнасяйки ги към оцеляването на вида им. И съответно, правят си някакви изводи по темата.

Днес правихме репетиция за двете излизания, които ни чакат в петъците на 25 септември и 2 октомври. Отначало вървеше тегаво (китарите събират прах вече половин година), но накрая всичко се оправи.

Относно купуването и продаването на гласове

Напоследък всеки кой се сети намира време и място да се изкаже по въпроса за магданоса. Всеки, кой не го е домързяло, бърза да осъди този вид дейност. Вчера по някой от каналите видях някакъв сополанко, който се опитваше да ми каже как да си живея живота при това с вид на човек, току що изобретил топлата вода. Представяте ли си, вчерашен пиклю, студенче, а има самочувствието да поучава другите, по-възрастни и несъмнено по-умни от него личности. Правилно казваше Филип К. Дик, че на такива самочувствието им е основано на дипломата. Този образ беше един от множеството поплювковци, които се захванаха да правят кампании (които съответно бяха отразени и в медиите, де, че иначе кой ще им обърне някакво внимание) под гръмкия наслов "Не продавай гласа си!", "Гласувай за България!" и тем подобни глупости...
Както и да е. Време е да оставя емоциите за малко встрани и да взема, че да се обоснова малко, а то виж че някой ще тръгне да ме критикува и мен, а пък аз хич не го обичам това. За целта набързо и накратко (надявам се, де) ще подкрепя и развия тезата си, както обичат да се изразяват някои ора.
Защо смятам тези кампании за проява на превъзбудени младежи, опитващи се да се занимават с шаманизъм? Най-лесният отговор е -- ами че защото са си точно такива. Да, ама ние не сме по лесните неща. Дайте да задълбочим проблема.
Първо, накратко ще се спра на начина, по който се провеждат кампаниите. Това са едни говорилни, някакви смешни акции с плакати или без, всичките с претенциите да са рожби на тъй модерния от известно време насам PR. Тоест -- за да бъде от ясно по-ясно -- ще го кажа с думи прости: тези дечица невинни се опитват с думи, мантри, магически формули да променят физическата реалност. Демек, опитват се да внушат на един камък, че е лястовиче, и най-искрено очакват камъкът, въодушевен от техните внушения, да се устреми към зенита и с леко сърце и душа да се зарее из облаците. На всеки нормален възрастен човек му е пределно ясно, че тая няма да я бъде, ама явно тая мъдрост е недостъпна за начинаещите шаманчета и медиите, които им предоставят трибуна.
Добре де, каква е реалноста, от която тези младежи са тъй далече?
Стигнахме и до важното.
Защото реалността е следната. Представете си, че сте избирател и пред вас са се наредили народните кандидати Сулю и Пулю. На вас Сулю ви е противен, още по-малко ви се нрави и Пулю. Поради този естествен факт нямате намерение да се напрягате в неделния ден и да се разкарвате до изборния пункт. И в този момент отнякъде се появяват едни патриотични младежи и почват да ви убеждават да си дадете гласа и то не за кой да е, а за България. Е, това ако не е най-големия абсурд, та на! Уж ще гласувате за България, а всъщност ви предлагат да гласувате за Сулю или за Пулю, от което действие те от кандидати да се превърнат в истински ваши представители. Да, ама на вас не ви се иска да ги подкрепяте, та те да ви представляват и да говорят, и да взимат някакви си важни решения от ваше име. Е да, ама според тези младежи вие все пак трябва да гласувате -- в името на България! -- и по този начин всъщност да легитимирате сиамските близнаци Сулю и Пулю като ваши законни представители в парламента.
Ясна ли е горе-доле картинката? Има още мъничко, потърпете.
Други гении пък -- пак по медиите, разбира се -- изваждат следния аргумент: вие трябва да гласувате, ако не за Сулю или Пулю, то поне за Мулю. Е, дори и Мулю да не прескочи бариерата, твърдят тези народни трибуни, и да остане извън парламента, вие ще сте изразили гражданската си позиция, че Сулю и Пулю не ви устройват. Да, ама, скъпи доморасли таланти, нашите гласове за невлезлия в парламента Мулю отиват за все същите Сулю и Пулю, които ние не аресваме, даже ич не ги аресваме! -- и по тоя начин ние пак легитимираме и даваме още власт на тези, против които сме.

Вторият проблем, на който смятам да се спра, е прословутата търговия с гласове.
Напоследък стана модерно всеки един да я осъжда, в предизборните реклами всяка една политическа сила смята за задължително да заяви, че това е престъпление, по телевизията обикновени хорица твърдят, че това е срамно и че дори и 100 000 да им предлагат, пак нямали да си продадат гласа. Не че им вярвам, защото такива хора обикновено никога през живота си не са виждали 100 000 лева накуп, но да допуснем, че това е така и че те няма да си продадат гласа срещу никаква сума пари.
Сега смятам да ви развия тезата (и да я докажа, разбира се), че целият предизборен процес, цялата предизборна кампания на партиите е една форма на тази сатанизирана търговия с вота.
Предизборната кампания по медиите е всъщност една рекламна кампания. Надявам се, че никой няма да отрече тази, очевидна за мен, истина. Целта на всяка една рекламна кампания е да ви убеди в достойнствата на един продукт, стока, услуга, и да ви накара да я купите, да се възползвате от нея -- с една дума да дадете парите си. Целта на предизборната кампания съответно, е да ви убеди в достойнствата на дадена политическа сила и да ви накара да дадете гласа си за нея. Тоест, да доверите, да делегирате вашата власт на нея. Така че, предизборната и рекламната кампания са идентични, само дето тук не става дума да дадете пари, а да дадете власт.
Добре, а какво получавате в замяна на вашия глас? В рекламите е ясно: давате пари, получавате някакъв вълшебен прах за пране, на който нито едно петно не може да се опре. Срещу какво обаче давате гласа си на изборите?
Много просто. Вие давате гласа си в замяна на обещания. Чрез гласа си вие давате конкретна власт на дадена партия в замяна на това, което тя в предизборната кампания е обещала, че ще направи за вас. Какво обещават партиите преди избори? По-големи заплати, по-устроен живот, по-ниска безработица, повишаване на жизнения стандарт, благоденствие и т. нат. и т. нат. Тоест -- примамката пак е материална, но е виртуална, поставена някъде в светлото бъдеще.
Не подценявайте циганите. Трудно се лъже циганин. Затова те предпочитат да дадат гласа си не за някакви бъдещи придобивки, които опитът отдавна е доказал, че завинаги си остават "бъдещи", а за нещо реално и конкретно, за нещо, което могат да употребят сега, на момента -- дали ще са 20 лева, с които ще си накупят храна, или печено пиле, което ще изядат -- но сега, на момента, а не някога, в неопределеното бъдеще.

И стигнахме до финалният извод. Той е много важен, затова ще го напиша с главни букви:

СКЪПИ СЪНАРОДНИЦИ!
АКО НЕ ВИ ХАРЕСВА НИТО СУЛЮ, НИТО ПУЛЮ, И ОЩЕ ПО-МАЛКО ПЪК МУЛЮ, АКО СМЯТАТЕ, ЧЕ НИТО ЕДИН ОТ КАНДИДАТИТЕ НЯМА ДА СЕ СПРАВИ СЪС ЗАДАЧАТА, КОЯТО ВИЕ МУ ПОСТАВЯТЕ --
НЕ ГЛАСУВАЙТЕ!
ПРОСТО НЕ СЛУШАЙТЕ РАЗНИТЕ МУ ТАМ УМНИ ТИКВИ КАКВО ВИ УБЕЖДАВАТ.
АКО НИКОЙ НЕ ВИ ХАРЕСВА -- ПРОСТО НЕ ГЛАСУВАЙТЕ!

И НЕ ПРОТЕСТИРАЙТЕ ПРЕКАЛЕНО МНОГО СРЕЩУ ПРОДАЖБАТА НА ГЛАСОВЕ, ЗАЩОТО И ВИЕ НЕ СТЕ СЪВСЕМ НЕВИННИ В ТОВА ОТНОШЕНИЕ -- САМО ДЕТО ПРОДАВАТЕ ГЛАСА СИ СРЕЩУ ОБЕЩАНИЯ ЗА ПАРИ, А НЕ СРЕЩУ ПАРИ.

SoundClick Widgets

SoundClick Banners