събота, 17 февруари 2007 г.

Малка забележка за историята :)
В понеделник, 12 февруари, участвах в отчетно-изборното събрание на читалището в Коматево. Присъстваха над 40 души (което е малко, разбира се). Събранието се разви по малко неочакван за мене начин. Разбира се, опозицията беше там, с малки изключения.
Въпросът беше принципен: читалището замира. Младите хора го заобикалят и не влизат вътре. Коматево, кварталът, разполага с огромен потенциал от хора, но читалището е далеч от тях и те от читалището. Затова: нещата трябва да се променят.
Изказах се, смятах, че ще изиграя роля на тема изгори, за да светиш, но нещата се обърнаха по неочакван за мене начин -- Светла ме предложи за член на настоятелството (аз съм бил преди 6-7 години, но, разочарован от мъртвото вълнение, си бях дал отвод). И когато почнахме да гласуваме, оказа се, че и аз съм избран -- наред с Моню, Лозето, Любо Грозев, Димитрия Джиджова (която по-късно избрахме за председател), Катя Примова, Ангел Радойнов.
Дали нещата в читалището (и в Коматево въобще) ще се променят, ще покаже близкото бъдеще. Членовете на читалищното настоятелство са запалени и имат много идеи.
Остава и да се реализират.

PS:
какво общо има това събитие с възгледите ми за света и моето творчество? Не знам, но ми се стори, че трябва да го отбележа по някакъв начин.

1 коментар:

Ясмина каза...

читалището е хубаво нещо. нашето тук в кв. Изток няма свободна минута от мероприятия. често сутрин виждам салона пълен с баби, които в 9 и половина вече приключват ранната си сбирка и се групират за ходене по сладкарници. също много нови книги се представят, концерти на детски групи, които вземат там уроци по китара, пиано, цигулка. още - детски курсове по рисуване през уикенда, също групи за развиване на въображението, по фолклорни танци, ...често сутрин виждам бебета на по 4-5 години с майките и бащите им, незнам на какво ги водят, но сигурно е интересно за тях...и голяма библиотека, от която хората наистина взимат книги завкъщи. може би пропускам нещо, но все едно - исках да кажа, че стига да има желание, много неща могат да се направят :)