Вчера бях с един приятел (Момчил Кабаджов се казва, дипломиран кино и тв-режисьор) до Пещера, това е градче с дълга история (може би по-дълга, отколкото си мислим). Трябваше да дозаснемем кадър, който липсваше във филма, по който работим все още -- снимахме го през (горе-долу) целия май в околностите на Пещера и Брацигово. Филмът е уестърн, заснет изцяло с парите на автора на филма, Иван Божков, който работи и живее в Испания и е луд фен на каубойския живот. Както и да е, исках да кажа, че покрай снимките на този филм се запознах с много хора, чрез общуването с които ми се открива един свят, за който не съм подозирал, че съществува. Та, след снимките на кадъра, който ни липсваше, в кафенето на изхода на Пещера Ники Попов -- алпинист, пещерняк, иманяр, по народност арумън -- ни разказа безумно интересни неща за съкровищата, скрити в планините край Пещера. Невероятни, поразителни неща! Неща, които обръщат закостенелите ни представи. Целият разказ би отнел много време и би заел много повече място, затова тук само го анонсирам.
Засега само нахвърлям мислите си, получава се хаотично, смятам да направя план, по който да се движа, за да организирам този сайт и в края на краищата той да стане това, за което се представя -- място, на което да споделя виждането си за света, виждане, което тая в себе си от години... Времето е дошло, разбирам го лека-полека.
Живи-здрави.
1 коментар:
1.Живеем в свят, в който информацията не се губи -- всяка мисъл, всяко действие остава като матрица в това информационно поле, което пропива всичко. Матрица, която има способността да се размножава -- тоест, притежава енергия. Говори се, че това е основно качество на информацията -- да се размножава.
2.Бог е основната константа в този Свят, но -- nota bene! -- константа, която е променлива. Не знам как по-точно да обясня този оксиморон, но примерите, че това е така, са много: от Зевс, който взема противоречиви и променливи решения, според внушенията и влиянията на другите, по-слаби от него, олимпийски богове, до китайското виждане за Ин и Ян и тяхното постоянно взаимодействие -- ту едното надделява, ту другото.
3.Имам чувството, че историята в този й вид, който я знаем всички, не е цялата истина за това, което ни се е случило като човечество в миналото. Имам разбирането, че трябва да изградим една нова наука, наречена МЕТАИСТОРИЯ -- наука, която да се занимава с тайните причини на събитията и да извади на повърхността уж незначителните случки, които всъщност са били моторите на тази история, която познаваме. Като начало можем да споменем преданията, приказките, народните песни, митовете -- в тях се съдържа много повече информация за миналото от официалната история, основана на уж непоклатимо истинните летописи. Да речем, Троя не е на мястото, което й е наложил Шлиман. Ха-ха, той може би е единственият човек, който само с думи е преместил цял един град, пък макар и отдавна разрушен и изчезнал от повърхността на земята.
4.Физическата теория вече я нахвърлих с няколко думи в един от предишните постове (ще трябва да се замисля за по-удачна дума, която да замести тази грозен англицизъм).
Публикуване на коментар