About New Reality

#1.

The usual people activities are in process to be changed. By the virtual ones.

The spirit of the people is restrained.

Because all your experience is defined by someone else’s rules – by the TV, PC games, commercials and so on.

It shallows the path human spirit goes along. So this makes your life experience poorer that it could be. In such way people are going to be richer in material sense but their spirit immensely would go poorer and poorer.

I can not judge if this is made by purpose but, definitely, I can say, even I can make a kind of prediction that this is the way things would go.

Sad but true, as Metallica would say.

J.Z.Simon

* * *

#3.

It was known for long time but it was shown in the Matrix movie to the masses.

A human life is forgery, an illusion fed up in our minds to keep us alive.

But as the times went on, They (Machines, or Gods, or Elohim, or Aliens) have started to wonder about why we are so happy. They started to envy us for this unjustified happiness. They can not understand: why? Why humans are so joyous? How they are so happy with their lot?

They couldn’t understand the beliefs of humans, our faith. The faith that can create a reality.

The mechanism is simple:

The faith leads to acts consistent with it. The acts build a reality consistent with the faith it were cultivated from.

And so they find the way to become acquainted well with our behaviour. The way that makes our experience more understandable to them, closer to their cold minds.

They have created the Virtual Reality. And now we are in the way replacing our activity from Reality to the Virtual Reality. That’s closer to Them and to Their comprehension.

But this is far away from our human spirit who is creating earth out of word and matter out of beliefs. Because in this Virtual Reality we’re just multiplying emptiness. There is no creativity there, only multiplying of things.

Believe me, I’m talking by experience because I was there.

J.Z.Simon

#4.

In the Internet we are feeling ourselves just as almighty as God. To make realities out of words seems so easy in this environment. Because there we are pure mind, winged consciousness flying in the gray undefined space of the World Wide Web.

We’re all caught in by it.

J.Z.Simon

Малко разсъждения за готовността

Както Шекспир казва в една от своите пиеси: "Готовността е всичко!" В това, може би, се крие и отговорът на въпроса, защо се кумя толкова време, а не сторя нещо? Защо стоя като бледа мраморна статуя, а не направя първата стъпка?

Не се чувствам готов, явно. "В готовността е всичко!"

Четох наскоро Empire V на Пелевин. Пише завладяващо, засяга интересни въпроси, но очаквах по-изпипана фабула. Очаквах да се случи нещо по-интересно. Явно пише прекалено много и няма време да обръща внимание на такива подробности, да обмисля фабулата... Иначе, както вече казах, въпросите, които засяга, са много интересни. Най-главният от тях е взаимоотношенията между човеците и реалността. Кое ни кара да се самозаблуждаваме? Инстинктът ни за самосъхранение?

Всъщност, този роман на Пелевин е едно не особено смело, ярко или оригинално въплъщение на една стара човешка параноя. Тази параноя не е изчезнала, не е умряла, защото е основана на едно основно и неизменно усещане: че този живот не е създаден за човеците. Като червена нишка, това усещане се разтяга от древността, запечатано е в митовете на древна Гърция, основна поддържаща колона на християнството е и стига, разбира се, и до наши дни, изразяващо се най-вече в изкуството -- литературата и киното. Примерът от древногръцкия мит, един от техните герои много се вълнувал от въпроса "Какво е най-добро за човека?" Броденията му в търсене на отговор го довели при някаква пития, древногръцка прорицателка (или беше митологично чудовище?). Та тя не искала да дава отговор на този му въпрос и дори се опитала да избяга, но героят бил дотолкова твърдо решен да чуе отговора, че я настигнал и я принудил насила да му каже. "Убеден ли си, че наистина искаш да знаеш?", попитала го все пак тя и след като героят потвърдил упорството и ината си, тя най-сетне отговорила: "Най-добро за човека е да не се беше раждал изобщо". Християнството (пък и будизма; че и юдаизма) постоянно внушават, че във живота ни в този свят ни чакат единствено и най-вече страдания, че удоволствията са преходни и че това, което става тук, в крайна сметка, не е толкова важно. Тук също въпросът опира до това, дали е реална реалността, в която живеем. Принудени сме да признаем, че това е основният въпрос, въпросът с главно В.

Изглежда, с все по-широкото навлизане на компютъра и приютяваните от него виртуални реалности, все по-парещ и изискващ незабавен отговор става въпросът за това какво е реалността и къде сме ние в нея. "Матрицата" удари всички ни в земята преди десетина години. Отделни гении се тревожеха за това и преди, най-яркият от тях Филип Киндред Дик, разбира се.

Или, да си спомним прословутия въпрос на един китайски философ: "Дали аз сънувах пеперудата или пеперудата сънува мен?"

Четенето на книги неусетно е възпитавало в нас способността ни да мислим абстрактно, да подреждаме околната информация в знание (знанието е подредена, взаимосвързана информация). Компютърът и компютърните игри, интернет с океана от информация, телевизията с нейните плоски шоута притъпяват тази ни способност, успешно я приспиват. Дълготрайната ни памет е в хибернация, ставаме разсеяни... Ядрото на личността е размито, недефинирано.

Силата на личността е правопропорционална на способността й да познава реалността, да прониква в нея, да постига знания, да овладява нови територии -- и да променя тази реалност, създавайки нови материални измерения в нея чрез своите постъпки. Дори и най-незабележимата ни постъпка в общата ни материална реалност е неизмеримо по-силна от огромните подвизи във виртуалните пространства, наречени Интернет. Защо? Защото последствията от постъпките ни тук са неизмеримо повече и неизмеримо по-непредвими от последствията на постъпките ни във виртуалните пространства. Нашата материална реалност е много по-богата от виртуалната именно поради това. Логично -- не е създадена от хората, за разлика от виртуалните реалности, чиито правила и границите, които тези правила налагат, са създадени, несъмнено, от хора, кой талантлив, кой -- не толкова.

Но заключването ни в тези виртуални пространства обеднява нашия жизнен опит. Това автоматично прави духа ни по-беден, по-плитък, по-плосък. Напомня цвете, поставено да расте в саксия не с чернозем, а с пясък.