Два мои стари превода на стихове на Иван Жданов

търсех ги тези преводи, едва вчера ги открих в 1 файл. Това са преводи на 2 стихотворения на един от най-големите живи руски поети днес -- Иван Жданов.

                                      * * *

                        Потънал в Дъждовно море, лунният сърп,

без да иска, убожда позналите смърт -

безадресни, безименни, големи и малки.

Те не знаят, че тях не ги помнят сега

и блуждаят огньове над пустинни села

и пращят в телефонните кухи слушалки.

А вратите - кой ще затвори след тях?

Те не се и досещат, че няма кой - пък и как? -

да наглежда старата тяхна вселена.

Даже пътят, по който отидоха си,

без да стига земята, изоставен виси -

само лунната прах е почти до колене.

Не ревност, а ров не ни пуска навън,

не избликнала нежност от наш смътен сън,

а приспивната скорост на нелепо забвение.

Но душата говори от безвестността,

ореолът във сърп се превръща и свети в нощта

и се лута плачът на възкресението.

                   * * *

Камъкът се лута в пръстта -

                             тука или пък там -

къс от златни времена,

                             страж на всички тълпи и игри.

Но изпод твойте крака

                             той пътя изтръгва сам

и го запраща в небето,

                             там като стълб да гори.

Не съм крал своята свобода,

                             не съм скитал насам-натам,

не съм изливал душата си

                             като вино във пръст.

Но ето че бързо срамът

                             завладява ме, за да знам:

отвътре прозорец е туй,

                             което отвън е кръст.

Не ще угасиш радостта

                             на бликналата сълза.

И непозната за теб светлина

                             опрашва погледа твой.

А по безмълвните корени

                             на цветята изтича назад

цветът на бъдните времена,

                             златният техен порой.

Луната по-близка от кръв

                             е на всеки по тая Земя

и според хорския брой

                             множи се лунният род.

Ето виж: над главите

                             на улици или поля

ято лунни пейзажи

                             сякаш че търси брод.

(Преводите на стиховете на Иван Жданов са направени съответно на 11 и 12 октомври 1990 г.)

Майка Тереза била подложена на екзорсизъм близо година преди смъртта си

http://www.theguardian.com/world/2001/sep/07/lukeharding

link към албумите :)

О.Х. the Band (Относителна Хармония) вече си има плейър :)

Learn how to get your music noticed at ReverbNation.com

Smartchord for Android

My recommendation: https://play.google.com/store/apps/details?id=de.smartchord.droid

За Джулиан Асанж и измеренията

Напоследък, покрай всичко друго, се заинтересувах и от... как да го кажа по-точно, от делото на Джулиан Асанж. Когато преди няколко години WikiLeaks се появиха в информационния поток на mainstream-медиите, единственото, което ми остана като впечатление, беше недоумението -- не можех да разбера защо този странно изглеждащ човек публикува секретни документи, каква е целта (или изгодата му). Съответно, предположих, че може би голяма секретна служба стои зад изпълненията му и понеже съм некомпетентен в тая сфера, оставих нещата да вървят покрай мен. После се появиха обвиненията в изнасилване, после Джулиан Асанж се скри в Еквадорското посолство и нещата, поне за мен, минаха на заден план.
  Наскоро гледах филма 5th Estate. Оттам се възроди интереса към личността на този странен, белокос човек, Джулиан Асанж. Филмът успя да промени до някаква степен възприемането ми, че Дж.А. е човек на секретните служби (макар че това не е изключено напълно). После в YouTube гледах дебат с участието на Дж.А. -- http://www.youtube.com/watch?v=ive4vI9SVvE -- и мнението ми все повече започна да се склонява към усещането, че все пак в света съществуват и хора, които вярват в необходимостта от прозрачност и са против това политиката и другите дейности, от които зависят съдбите на огромни множества хора, да се случват тайно, скрито от всички.
  Това са двете противоположни гледни точки: едната е, че всичко трябва да е прозрачно и достъпно, другата твърди, че за да функционира [в настоящата реалност], държавата трябва да има право на секретност. Най-вероятно и двете гледни точки имат право да съществуват заедно, въпреки че са взаимноизключващи се. В случая е важна общата цел и ако и от двете страни целта е добруването на хората, макар че дърпат в различни посоки, това дърпане се оказва необходимо, за да завлечем клонката до мравуняка (да си спомним притчата на Анчаров за мравките).
  И така: нашата реалност се оказва не монолитна, а съставена от множество измерения, някои от които, може би, дори нямат допирни точки помежду си. Като започнем от елементарни примери като този, че трима души събрани на едно място в едно и също време, представляват допирна точка на 3 различни измерения -- защото независимо от факта, че се намират едновременно на едно и също място, реалността, възприемана от тях е различна и за тримата. Мисля също така, че нашата планета Земя е арена -- пространство-време, в което съсъществуват хиляди, милиони, а може би дори милиарди измерения. За да си създадем по-вярна представа и да проумеем колко очевидно е това, предлагам да се подложим на един лесен мисловен експеримент. Нека си представим за момент, че притежаваме способността да се телепортираме за 1 секунда, преодолявайки разстояния от порядъка на хиляди километри. Така за 4 секунди без съмнение ще можем да се преместим от Северния Полюс до Манхатън, после до пустинята Сахара, и накрая -- до Марианската падина. По този начин, мисля, ще стане ясно, най-сетне ще успеем да проумеем, че всички тези измерения, тези светове, които нямат почти нищо общо помежду си, всъщност всички се намират на нашата планета, във време-пространството, което обитаваме (уж) всички ние, което (уж) е общо за всички нас.
  Една от основните идеи на Даниил Андреев, провъзгласени в неговия основен труд "Розата на Света/Мира", е че той въвежда разбирането за това, че нашата история е повлиявана от/е функция на историята на другите светове/измерения, съществуващи тук, на нашата планета Земя. Той въвежда термина "метаистория", който узаконява взаимната връзка между различните измерения (много от които са недостъпни за петте ни сетива). Парадигма на неговия труд е, че съществуват различни, много на брой измерения, които притежават способността да взаимопроникват едно в друго, влияейки едно на друго/влияейки си взаимно. Подобна идея не е нова за нашето настояще (да вземем само поредицата на Карлос Кастанеда за дон Хуан, в която се твърди, че чрез промяна на т.нар. "събирателна точка" можем да получим достъп до светове, които са невидими/недостъпни иначе за нас). На предположението, че тези светове съсъществуват с нашия, се гради творчеството на Филип К. Дик, например, както и на много други автори. "Матрицата" беше откровение навремето, понеже в много ясна и лаконична форма прокара идеята за това, че извън общото ни измерение съществуват други светове, които правят нашия свят/нашата реалност да бъде такава, каквато е. Между другото, художественото творчество на човечество и особено фантастиката не е за подценяване, тъй като творчеството също както и науката е част от познавателния инструментариум на човечеството.
  Ние си мислим, вярваме, че обитаваме една обща, плоска реалност без измерения -- независимо от това, че всичко крещи и ни показва точно обратното. Така е по-лесно за ограничените ни способности да се справяме със страничните фактори и дразнители. Вярата има способността да сътворява измерения, реалности, светове. Информацията, която играе най-главна роля в установяването на съществуването им, също. Нашето съзнание е това, което ги регистрира, което регистрира тяхното битие или не-битие. Тези измерения съществуват благодарение на и единствено във нашето съзнание. Ако ние нямаме и бит информация за тях, те като че ли не съществуват. Но не съществуват само за нас. Не и обективно.
  Тайната има способността да създава нови измерения. Какво е тайната? Тя е информация, която не е стигнала до реципиента, който е неин субект. Следователно, препреченият, запушеният канал на информацията всъщност създава допълнително измерение, което започва свое собствено съществувание (извън "екрана на нашето съзнание" -- термин на Владимир Льофевр), независимо от измерението, в което живее и обитава субектът. Това измерение, независимо от това, че не е зарегистрирано от съзнанието на реципиента (на "екрана на съзнанието"), е обективно съществуващо (има информация за неговото съществуване, макар и недостигнала до определен реципиент). Това е (разбира се, грубо нахвърлян) механизмът, по който не/достъпът до информация създава нови измерения в реалността ни.
  Погледната от този ъгъл, дейността на Джулиан Асанж придобива един доста по-дълбок смисъл, надхвърлящ, по-богат от този, който може да получи в обичайния дискурс, дискурса на демократичното общество и правото на гражданина да бъде информиран.
  Всъщност, Джулиан Асанж с дейността си пробива "дупка" в това затворено от тайната, от секретността измерение, намиращо се извън "екрана на общественото съзнание", позволявайки изтичането на огромно количество информация оттам натук. Очевидният смисъл на това действие, смисълът на първо ниво, е обединяване на тези две реалности, а защо е необходимо подобно обединяване ще пиша друг път.
  Засега свършвам с тази публикация, като се надявам в обозримо бъдеще да задълбая малко повече в темата и да поставя всеки един от детайлите, бегло набелязани тук и изглеждащи доста хаотично, в една стройна, изпълнена със смисъл, конструкция.

О.Х. в цифровия свят

О.Х., групата, в която свиря, вече има цифров албум, публикуван на различни сайтове като ReverbNation, Bandcamp, Spotify, iTunes, Deezer, AmazonMP3... И това е само началото :)

PS: ето и линковете --
https://play.spotify.com/album/3RLIUbn7xqyf8ihCWUxI1C
http://www.reverbnation.com/OX1995
http://ox-theband.bandcamp.com/album/where-are-you
https://itunes.apple.com/us/album/where-are-you-kyde-si-ep/id791133691
http://www.deezer.com/album/7286433
http://www.amazon.com/gp/product/B00HJ85XD0/ref=dm_ws_ec_fl_dp_B00HJ85XD0
https://www.recordunion.com/Music/Album/27178

ПЕРЕВАЛ ДЯТЛОВА или за прехода между световете

От няколко дни съм завладян от една странна история, която се е случила през 1959-а година в Северен Урал. За да не разказвам историята наново, ето връзка на български.
Руснаците, в скорошно допитване в блога на известният им писател Борис Акунин, определят този случай като най-голямата неразрешена загадка. Зад нея в класацията остават такива загадки като произхода на човечеството и случая с оцелялата (?) от разстрела на царското семейство Анастасия.
Прочетох доста материали в няколко форума, посветени на тази тайна. Някои версии са доста близки до истината, като според мен, най-реалистичната (незнайно защо неспоменавана никъде в посветените на тази тема форуми) е на Станислав Ивлев.
Но колкото повече четеш за тази загадка, толкова повече факти излизат -- и някои от тях са много странни... Нямам търпение да описвам всичко, но от всичко прочетено на мен ми се изгражда една картина, доста откачена, но на мен ми харесва. За това ме убеди следният документ, който открих в интернет.
В първия коментар ще напиша версията си (за да не е толкова явна, а и за да могат хората първо да прочетат за случая, да помислят първо сами).

Приятно четене!

PS:
Една от първите мисли, които ме посетиха, след като разбрах за тази история, беше, че най-вероятно братя Стругацки са написали своята повест "Отель "У погибшего альпиниста"" по мотивите на тази странна случка...

За това как оцветиха Паметника на Съветската Армия, или В Крак С Времето

За това как оцветиха Паметника на Съветската Армия, или В Крак С Времето

от Евгений Манев на 20 юни 2011 г. в 22:20

Реакциите бяха най-разнообразни и от всички страни. Антикомунистите се изкефиха, бесепарите -- напротив. В Русия се възмутиха от "вандализма", в Англия нарекоха неизвестния художник "българския Бенкси", нашият си министър на културата се възмути публично и защити своя колега скулптор и творбата му. Общо взето, моментът за оцветяването на скулптурната композиция беше избран абсолютно точно. 

Една точка в полза на мотото "В Крак С Времето".

Естествено беше първоначалните реакции да са на емоционална основа. 

В първия момент и аз възприех с неприязън оцветяването. Знаейки за предишните графични атаки срещу паметника и в съгласие с моето разбиране, че паметниците трябва да стоят непокътнати, за да напомнят за времето, в което са построени, предположих, че това е обикновен акт на вандализъм. Разбира се, реагирах съответно. Но все пак -- фигурите са изрисувани много добре, мотото "В Крак С Времето" -- има доста неща, които говорят за това, че този "акт на вандализъм" всъщност е дълго премислян творчески акт. Е, да, но въпреки това не си падам по изкуството тип "подражание на подражанието на подражанието" (или "интерпретация на интерпретацията") и ми се стори неуместно да рисуваш американски герои от комиксите на мястото на руските войници, които са били реални хора, воювали срещу едно голямо зло -- национал-социализма.

На мястото на живите някога герои идват герои от комиксите и масовата суб-култура. Какво поколение идва, готово да се кефи на шареното, без да се замисля какво стои зад всичко това. Тъжно...

Но нима не е истина?

Нима не е истина, че клоуна Роналд, Супермен, Батман, Джокера, Санта Клаус и другите герои на консуматорското общество изместиха предишните герои в съзнанието ни? Нима не е истина, че новото, консуматорско общество замести старото, идеологическо общество? Нима не е истина, че навсякъде и във всичко реалното бива повсеместно и мащабно измествано от виртуалното?

За мен актът на оцветяването е символичен. Той бележи краят на един преход, отбелязва едно ново състояние на света, не само на нашата бедна майка България. Вече няма идеи. Вече няма герои. На тяхно място са измислените ни супергерои от комиксите и виртуалното ни общуване във вездесъщото консуматорско общество.

Просто актът на оцветяването на Паметника на Съветската Армия материализира, направи видим този процес -- процеса, за който всички тук предпочитахме да си затваряме очите, колкото се може по-широко.

Малко ми е смешно, че хората, които сега се възмущават от въплътеният в акта на оцветяването процес на подмяна на културните ни ценности, мълчаха и бездействаха, докато същите тези ценности биваха подменяни в реалния ни свят. Но какво да се прави, явно символите са последния ониричен подслон на едно бездействащо и, може би,  вече безсилно и отиващо си съзнание -- и именно поради това посягането върху тези символи се възприема много по-болезнено от действителните посегателства върху живота.

За мен преобразяването на Паметника на Съветската Армия е най-великият акт на съвременното българско изкуство. Само гениално произведение може да породи толкова много противоречиви и разнообразни интерпретации в толкова различни плоскости -- политическа, историческа, философска, културна. Затова, въпреки че като цяло съм русофил и то с крайно леви убеждения, призовавам Паметникът на Съветската Армия да бъде оставен в този му вид.

Нека поне веднъж не унищожаваме нещо, без да се опитаме да го разберем.

Времената наистина са вече други.

И за съжаление, ние сме в крак с тях.

Благодарности към Wikipedia.

Хорал на ветровете... в памет на един поет

Казармата беше шок за мен. Голям шок. Голям културен шок. Аз, който бях свикнал да чета книги и вестници, да слушам музика, да гледам филми -- изведнъж бях оставен да се мятам като риба на сухо. Спомням си мъчителните пориви да се доближа до голямата тонколона, от която отвреме-навреме пускаха радио "Хоризонт" -- само и само да съм "по-близо до музиката", както отговорих на един офицер, който се чудеше на новобранеца, който стърчи като идиот край тонколоната. Откъснати части от вестник, парчета от книги с липсващи начало и край... всичко, върху което имаше печатни букви, беше като въздух за задъхващата се моя душа. Дааа... Някъде в това пространство и време открих страница от вестник "Литературен фронт" с няколко стихотворения и се зачетох. Бях поразен. Не бях чел такива стихове на български, стихове, написани с лекота и замах, стихове на уникално талантлив български поет, не позьор, а поет, защото не може да бъде друг... За съжаление, името на поета го нямаше на страницата... Оттогава съм разпитвал много свои познати, не знаят ли чие е стихотворението, но никой не се досещаше на кой е, или дори на кой може да бъде... В интернет-времето, заредих първия ред от стихотворението в търсачката, но, уви, стихотворението не бе публикувано никъде онлайн. Отново разочарование. И ето че преди час пробвах да потърся заглавието и -- резултатите изскочиха... Не знам, чак ми става мъчно като го пиша това, и аз не мога да си обясня защо. Неизвестният за мен поет се оказа мой съгражданин, Александър Бандеров -- за мой голям срам, не бях чел нищо от него. В негова памет, като изкупление за това, че не съм го познавал приживе, ще препиша тук от скъсаната страница от "Литературен фронт", която все още пазя, едно от най-гениалните български стихотворения. За да го има вече и в незабравящата нищо електронна памет на мрежата. Нарича се

ХОРАЛ НА ВЕТРОВЕТЕ

Мои призраци,
мои разпятия,
откога ли мъгла снежи.
Няма бъдеще и приятели,
само минало и лъжи.
Само пълната неизвестност
обещава все още път,
но и в бягството ми през Кресна
чух предателски да шептят.

Не може никъде да се избяга.
Където и да си -- все тоя делник
ще те гризе, така че да дотягат
и слънчевите чудеса на Мелник.
Дори видяният мираж от влака
наподобяваше зелена палма.
И снежното затишие изплака
с непостижимия копнеж на Калман.

Валят събудени от тишината
най-бавните, най-късни дъждове.
Кълвачът епитафийно кове
и падат часовете прокълнати.

Прииждат непрогледните мъгли,
оттичат дните. Мислех, че живея,
и още жив възторгът ме владее
и като огнен дъх ме пепели.

А е дошла астрономична зима.
Пронизва с леден рог самата вечност
и упорита, но и уязвима
самотно мръзне моята сърдечност.

Стоя пред своя двойник в огледалото,
мълчанието отразено свети
и зазвучава диво и астрално
среднощният хорал на ветровете.

Не вярвам в призраци, но става страшно,
когато разбереш, че е без смисъл
дори и собствения ти живот.
В чие ли чуждо време съм се вписал?
Кои планети са се съчетали,
какви слънца нощес съм разгневил,
че моите безумия са бяли
сред черните градушки на април.

Стотици самозвани принцове
пред замъците и дворците се тълпят.
И се върти безумната ролетка.
А ние сме в отчаяния клинч
на неспасяемата равносметка.

Зловеща пяна, умъртвена риба,
безкрилото небе -- без шир и длъж.
И разумът над бездната, пред гибел.
Дано поне се свърши изведнъж.

Къде е живата човешка нежност,
на радостта звънящите мембрани?
Нима ще видя сред горите снежни
на спомена звездите изкълвани!

Настъпи времето за златна жътва,
а още семето не съм засял.
След поривите тича гладна хрътка,
дъхтяща астматично на метал.

Чуй как връхлита северният вятър!
Изтръгва и ломи, а аз не мога
да бъда МИМ в оскандален театър
на междуречие от лед и огън.

Съдете ме, че повече не вярвам в думи.
Надбягването с вечността е невъзможно.
Бих предпочел пиянските безумия
пред угризенията ви тревожни.
Не блясъка на остроумните метафори
в пасажния екран на ехолота,
а дъното, припомнило ни с амфори,
че сме дошли да продължим живота!

декември 1986

Вавилон и разбъркването на езиците

Отдавна си мисля за някои интересни съвпадения/противоречия в някои езици, следи от едновремешната постъпка на старозаветния бог... Например, в съседния ни гръцки език "Не" всъщност означава "Да". Един африканец казваше, че най-святата дума в езика му "майка" на езика на съседното му племе означавала "лайно". Англичаните, например, вярват в "God" /"гад"/, както всъщност славяните едно време са наричали змията (символ на сатаната, вечния противник на християнския бог). Същите тези англичани (въпреки че имаме много съвпадащи по звучене и значение думи като "брат", "сестра", "нос", "скула" [skull -- череп] -- белези на общия индоевропейски произход на нашите езици) под "гост" ("host") разбират точно обратното, а именно -- "домакин", а пък прилагателното "hostile" пък значи "вражески, неприятелски". Странна история. Как са се разбъркали езиците, а?... Ако се сетя за още, ще ги допълня в коментарите.

тест

Что вам подходит больше - кэш или турниры?

Вы выбирали ответы, свидетельствующие о том, что ваши психологические особенности соответствуют кэш-игре и турнирам с одинаковой частотой.

Вы представляете собой редкий случай универсального игрока, то есть игрока, который в равной степени может посвящать свое время как кэш-игре, так и участию в турнирах.

Различные масштабы явлений, с которыми вам приходится сталкиваться в жизни и деятельности, не порождают у вас стойких стереотипов и ярко выраженных пристрастий. То есть разница между большим и маленьким, быстрым и медленным, ярким и тусклым для вас существует только с точки зрения функциональности, а не личных предпочтений.

Поэтому вы практически одинаково воспринимаете покерную дистанцию во всех ее проявлениях. А это значит, что различные виды отрезков этой дистанции, с которыми приходится иметь дело в зависимости о того, играется кэш-игра или турнир, не будут вызывать у вас специфических трудностей.

Вы можете достаточно легко адаптироваться к быстро изменяющимся условиям турниров. В то же время некоторая «монотонность» кэш-игры, зачастую отпугивающая турнирных игроков, не представляет для вас никакой проблемы.

Следовательно, оптимальным решением для вас будет участие как в кэш-игре, так и в турнирах.

Пройти тест!
Уже прошли? Попробуйте также
другие покерные тесты на Poker.ru

Читать целиком на Покер.ру: http://poker.ru/school/quiz_results/12#ixzz0ZQqgb5Jv

23-и септември

23 септември... Миналата година на тая дата на работното ми място бяха дошли от Центъра по трансфузионна хематология, някаква мобилна група. Отдавна не бях давал кръв и заради това, а и може би и заради датата (на тая дата кръв се е ляла някога), постъпих благородно и легнах на дивана със запретнат ръкав. Тази година мобилната група на Центъра пак беше дошла на същата дата. Обаче нещо се замотах и тоя път не дадох. Въпреки традицията.

Малко по-късно, докато чаках на спирка на градския транспорт, чух неволно разговора на няколко пенсионера с пазарски торбички в ръце. Явно бяха "партийци", защото обсъждаха книгата на Станишев. Всъщност, книгата се оказа само повод, скоро разговорът се прехвърли на самия Станишев и проблемите на партията. Отчете се като грешка влизането във властта преди 4 години с цената на компромиса -- Тройната коалиция. Говореше се, че не хората са виновни за отдръпването си от Партията и че никой от партийните функционери не търси грешките в себе си. Че Америка е победила във войната на идеите и е установила новата парадигма -- "Най-важна е печалбата". Че Партията не води лява политика и е забравила идеите, заради които е създадена. Единият от пенсионерите разказваше: "Говорих с мои войници", казваше той, "и те ми казват: - Нямаме вече идеи, другарю майор! Нямаме вече идеи!"...

Да... Оказва се, че нещата са ясни, само дето по върховете никой не ги формулира толкова лаконично.

И понеже никой не го споменава публично, предлагам днес да почетем паметта на всички тези преди нас, обикновените селяни, миришещи на пот и вкиснало, които са искали нещо по-добро за себе си и нас, техните потомци, и са били готови да пролеят кръвта си за идеята.

86 години от Септемврийското въстание.

Макар че днес не успях да дам кръв.

За охлювите и хората

След дъжд. В двора, охлювите, кой знае защо, са решили да пресекат циментираната пътечка и от треволяка от едната страна да преминат в треволяка от другата. Човекът се връща отнякъде и настъпва един от тях. Хрус - черупката се счупва и охлювът е размазан; той не може да живее без нея.

"Колко е неблагодарна съдбата и колко жестоки към нас са боговете", си казват близките на загиналия охлюв. И почват да си задават въпроси защо това се е случило точно на този охлюв. Стигат до извода, че ако си беше седял в отсамнишния треволяк, щеше още да си е жив и здрав и да си пълзи на воля между тревичките и сламките.

Но ето че пред логиката им се задава ново препятствие, като камък в течението - един друг охлюв също е тръгнал да пресича циментовата пътечка, но е стигнал до другата страна читав, жив и здрав.

И охлювите започват да мислят каква е разликата между охлюва, който е загинал, и този, който е оцелял. Започват да сравняват качествата им, съотнасяйки ги към оцеляването на вида им. И съответно, правят си някакви изводи по темата.

Днес правихме репетиция за двете излизания, които ни чакат в петъците на 25 септември и 2 октомври. Отначало вървеше тегаво (китарите събират прах вече половин година), но накрая всичко се оправи.

Относно купуването и продаването на гласове

Напоследък всеки кой се сети намира време и място да се изкаже по въпроса за магданоса. Всеки, кой не го е домързяло, бърза да осъди този вид дейност. Вчера по някой от каналите видях някакъв сополанко, който се опитваше да ми каже как да си живея живота при това с вид на човек, току що изобретил топлата вода. Представяте ли си, вчерашен пиклю, студенче, а има самочувствието да поучава другите, по-възрастни и несъмнено по-умни от него личности. Правилно казваше Филип К. Дик, че на такива самочувствието им е основано на дипломата. Този образ беше един от множеството поплювковци, които се захванаха да правят кампании (които съответно бяха отразени и в медиите, де, че иначе кой ще им обърне някакво внимание) под гръмкия наслов "Не продавай гласа си!", "Гласувай за България!" и тем подобни глупости...
Както и да е. Време е да оставя емоциите за малко встрани и да взема, че да се обоснова малко, а то виж че някой ще тръгне да ме критикува и мен, а пък аз хич не го обичам това. За целта набързо и накратко (надявам се, де) ще подкрепя и развия тезата си, както обичат да се изразяват някои ора.
Защо смятам тези кампании за проява на превъзбудени младежи, опитващи се да се занимават с шаманизъм? Най-лесният отговор е -- ами че защото са си точно такива. Да, ама ние не сме по лесните неща. Дайте да задълбочим проблема.
Първо, накратко ще се спра на начина, по който се провеждат кампаниите. Това са едни говорилни, някакви смешни акции с плакати или без, всичките с претенциите да са рожби на тъй модерния от известно време насам PR. Тоест -- за да бъде от ясно по-ясно -- ще го кажа с думи прости: тези дечица невинни се опитват с думи, мантри, магически формули да променят физическата реалност. Демек, опитват се да внушат на един камък, че е лястовиче, и най-искрено очакват камъкът, въодушевен от техните внушения, да се устреми към зенита и с леко сърце и душа да се зарее из облаците. На всеки нормален възрастен човек му е пределно ясно, че тая няма да я бъде, ама явно тая мъдрост е недостъпна за начинаещите шаманчета и медиите, които им предоставят трибуна.
Добре де, каква е реалноста, от която тези младежи са тъй далече?
Стигнахме и до важното.
Защото реалността е следната. Представете си, че сте избирател и пред вас са се наредили народните кандидати Сулю и Пулю. На вас Сулю ви е противен, още по-малко ви се нрави и Пулю. Поради този естествен факт нямате намерение да се напрягате в неделния ден и да се разкарвате до изборния пункт. И в този момент отнякъде се появяват едни патриотични младежи и почват да ви убеждават да си дадете гласа и то не за кой да е, а за България. Е, това ако не е най-големия абсурд, та на! Уж ще гласувате за България, а всъщност ви предлагат да гласувате за Сулю или за Пулю, от което действие те от кандидати да се превърнат в истински ваши представители. Да, ама на вас не ви се иска да ги подкрепяте, та те да ви представляват и да говорят, и да взимат някакви си важни решения от ваше име. Е да, ама според тези младежи вие все пак трябва да гласувате -- в името на България! -- и по този начин всъщност да легитимирате сиамските близнаци Сулю и Пулю като ваши законни представители в парламента.
Ясна ли е горе-доле картинката? Има още мъничко, потърпете.
Други гении пък -- пак по медиите, разбира се -- изваждат следния аргумент: вие трябва да гласувате, ако не за Сулю или Пулю, то поне за Мулю. Е, дори и Мулю да не прескочи бариерата, твърдят тези народни трибуни, и да остане извън парламента, вие ще сте изразили гражданската си позиция, че Сулю и Пулю не ви устройват. Да, ама, скъпи доморасли таланти, нашите гласове за невлезлия в парламента Мулю отиват за все същите Сулю и Пулю, които ние не аресваме, даже ич не ги аресваме! -- и по тоя начин ние пак легитимираме и даваме още власт на тези, против които сме.

Вторият проблем, на който смятам да се спра, е прословутата търговия с гласове.
Напоследък стана модерно всеки един да я осъжда, в предизборните реклами всяка една политическа сила смята за задължително да заяви, че това е престъпление, по телевизията обикновени хорица твърдят, че това е срамно и че дори и 100 000 да им предлагат, пак нямали да си продадат гласа. Не че им вярвам, защото такива хора обикновено никога през живота си не са виждали 100 000 лева накуп, но да допуснем, че това е така и че те няма да си продадат гласа срещу никаква сума пари.
Сега смятам да ви развия тезата (и да я докажа, разбира се), че целият предизборен процес, цялата предизборна кампания на партиите е една форма на тази сатанизирана търговия с вота.
Предизборната кампания по медиите е всъщност една рекламна кампания. Надявам се, че никой няма да отрече тази, очевидна за мен, истина. Целта на всяка една рекламна кампания е да ви убеди в достойнствата на един продукт, стока, услуга, и да ви накара да я купите, да се възползвате от нея -- с една дума да дадете парите си. Целта на предизборната кампания съответно, е да ви убеди в достойнствата на дадена политическа сила и да ви накара да дадете гласа си за нея. Тоест, да доверите, да делегирате вашата власт на нея. Така че, предизборната и рекламната кампания са идентични, само дето тук не става дума да дадете пари, а да дадете власт.
Добре, а какво получавате в замяна на вашия глас? В рекламите е ясно: давате пари, получавате някакъв вълшебен прах за пране, на който нито едно петно не може да се опре. Срещу какво обаче давате гласа си на изборите?
Много просто. Вие давате гласа си в замяна на обещания. Чрез гласа си вие давате конкретна власт на дадена партия в замяна на това, което тя в предизборната кампания е обещала, че ще направи за вас. Какво обещават партиите преди избори? По-големи заплати, по-устроен живот, по-ниска безработица, повишаване на жизнения стандарт, благоденствие и т. нат. и т. нат. Тоест -- примамката пак е материална, но е виртуална, поставена някъде в светлото бъдеще.
Не подценявайте циганите. Трудно се лъже циганин. Затова те предпочитат да дадат гласа си не за някакви бъдещи придобивки, които опитът отдавна е доказал, че завинаги си остават "бъдещи", а за нещо реално и конкретно, за нещо, което могат да употребят сега, на момента -- дали ще са 20 лева, с които ще си накупят храна, или печено пиле, което ще изядат -- но сега, на момента, а не някога, в неопределеното бъдеще.

И стигнахме до финалният извод. Той е много важен, затова ще го напиша с главни букви:

СКЪПИ СЪНАРОДНИЦИ!
АКО НЕ ВИ ХАРЕСВА НИТО СУЛЮ, НИТО ПУЛЮ, И ОЩЕ ПО-МАЛКО ПЪК МУЛЮ, АКО СМЯТАТЕ, ЧЕ НИТО ЕДИН ОТ КАНДИДАТИТЕ НЯМА ДА СЕ СПРАВИ СЪС ЗАДАЧАТА, КОЯТО ВИЕ МУ ПОСТАВЯТЕ --
НЕ ГЛАСУВАЙТЕ!
ПРОСТО НЕ СЛУШАЙТЕ РАЗНИТЕ МУ ТАМ УМНИ ТИКВИ КАКВО ВИ УБЕЖДАВАТ.
АКО НИКОЙ НЕ ВИ ХАРЕСВА -- ПРОСТО НЕ ГЛАСУВАЙТЕ!

И НЕ ПРОТЕСТИРАЙТЕ ПРЕКАЛЕНО МНОГО СРЕЩУ ПРОДАЖБАТА НА ГЛАСОВЕ, ЗАЩОТО И ВИЕ НЕ СТЕ СЪВСЕМ НЕВИННИ В ТОВА ОТНОШЕНИЕ -- САМО ДЕТО ПРОДАВАТЕ ГЛАСА СИ СРЕЩУ ОБЕЩАНИЯ ЗА ПАРИ, А НЕ СРЕЩУ ПАРИ.

SoundClick Widgets

SoundClick Banners

About New Reality

#1.

The usual people activities are in process to be changed. By the virtual ones.

The spirit of the people is restrained.

Because all your experience is defined by someone else’s rules – by the TV, PC games, commercials and so on.

It shallows the path human spirit goes along. So this makes your life experience poorer that it could be. In such way people are going to be richer in material sense but their spirit immensely would go poorer and poorer.

I can not judge if this is made by purpose but, definitely, I can say, even I can make a kind of prediction that this is the way things would go.

Sad but true, as Metallica would say.

J.Z.Simon

* * *

#3.

It was known for long time but it was shown in the Matrix movie to the masses.

A human life is forgery, an illusion fed up in our minds to keep us alive.

But as the times went on, They (Machines, or Gods, or Elohim, or Aliens) have started to wonder about why we are so happy. They started to envy us for this unjustified happiness. They can not understand: why? Why humans are so joyous? How they are so happy with their lot?

They couldn’t understand the beliefs of humans, our faith. The faith that can create a reality.

The mechanism is simple:

The faith leads to acts consistent with it. The acts build a reality consistent with the faith it were cultivated from.

And so they find the way to become acquainted well with our behaviour. The way that makes our experience more understandable to them, closer to their cold minds.

They have created the Virtual Reality. And now we are in the way replacing our activity from Reality to the Virtual Reality. That’s closer to Them and to Their comprehension.

But this is far away from our human spirit who is creating earth out of word and matter out of beliefs. Because in this Virtual Reality we’re just multiplying emptiness. There is no creativity there, only multiplying of things.

Believe me, I’m talking by experience because I was there.

J.Z.Simon

#4.

In the Internet we are feeling ourselves just as almighty as God. To make realities out of words seems so easy in this environment. Because there we are pure mind, winged consciousness flying in the gray undefined space of the World Wide Web.

We’re all caught in by it.

J.Z.Simon