Хорал на ветровете... в памет на един поет

Казармата беше шок за мен. Голям шок. Голям културен шок. Аз, който бях свикнал да чета книги и вестници, да слушам музика, да гледам филми -- изведнъж бях оставен да се мятам като риба на сухо. Спомням си мъчителните пориви да се доближа до голямата тонколона, от която отвреме-навреме пускаха радио "Хоризонт" -- само и само да съм "по-близо до музиката", както отговорих на един офицер, който се чудеше на новобранеца, който стърчи като идиот край тонколоната. Откъснати части от вестник, парчета от книги с липсващи начало и край... всичко, върху което имаше печатни букви, беше като въздух за задъхващата се моя душа. Дааа... Някъде в това пространство и време открих страница от вестник "Литературен фронт" с няколко стихотворения и се зачетох. Бях поразен. Не бях чел такива стихове на български, стихове, написани с лекота и замах, стихове на уникално талантлив български поет, не позьор, а поет, защото не може да бъде друг... За съжаление, името на поета го нямаше на страницата... Оттогава съм разпитвал много свои познати, не знаят ли чие е стихотворението, но никой не се досещаше на кой е, или дори на кой може да бъде... В интернет-времето, заредих първия ред от стихотворението в търсачката, но, уви, стихотворението не бе публикувано никъде онлайн. Отново разочарование. И ето че преди час пробвах да потърся заглавието и -- резултатите изскочиха... Не знам, чак ми става мъчно като го пиша това, и аз не мога да си обясня защо. Неизвестният за мен поет се оказа мой съгражданин, Александър Бандеров -- за мой голям срам, не бях чел нищо от него. В негова памет, като изкупление за това, че не съм го познавал приживе, ще препиша тук от скъсаната страница от "Литературен фронт", която все още пазя, едно от най-гениалните български стихотворения. За да го има вече и в незабравящата нищо електронна памет на мрежата. Нарича се

ХОРАЛ НА ВЕТРОВЕТЕ

Мои призраци,
мои разпятия,
откога ли мъгла снежи.
Няма бъдеще и приятели,
само минало и лъжи.
Само пълната неизвестност
обещава все още път,
но и в бягството ми през Кресна
чух предателски да шептят.

Не може никъде да се избяга.
Където и да си -- все тоя делник
ще те гризе, така че да дотягат
и слънчевите чудеса на Мелник.
Дори видяният мираж от влака
наподобяваше зелена палма.
И снежното затишие изплака
с непостижимия копнеж на Калман.

Валят събудени от тишината
най-бавните, най-късни дъждове.
Кълвачът епитафийно кове
и падат часовете прокълнати.

Прииждат непрогледните мъгли,
оттичат дните. Мислех, че живея,
и още жив възторгът ме владее
и като огнен дъх ме пепели.

А е дошла астрономична зима.
Пронизва с леден рог самата вечност
и упорита, но и уязвима
самотно мръзне моята сърдечност.

Стоя пред своя двойник в огледалото,
мълчанието отразено свети
и зазвучава диво и астрално
среднощният хорал на ветровете.

Не вярвам в призраци, но става страшно,
когато разбереш, че е без смисъл
дори и собствения ти живот.
В чие ли чуждо време съм се вписал?
Кои планети са се съчетали,
какви слънца нощес съм разгневил,
че моите безумия са бяли
сред черните градушки на април.

Стотици самозвани принцове
пред замъците и дворците се тълпят.
И се върти безумната ролетка.
А ние сме в отчаяния клинч
на неспасяемата равносметка.

Зловеща пяна, умъртвена риба,
безкрилото небе -- без шир и длъж.
И разумът над бездната, пред гибел.
Дано поне се свърши изведнъж.

Къде е живата човешка нежност,
на радостта звънящите мембрани?
Нима ще видя сред горите снежни
на спомена звездите изкълвани!

Настъпи времето за златна жътва,
а още семето не съм засял.
След поривите тича гладна хрътка,
дъхтяща астматично на метал.

Чуй как връхлита северният вятър!
Изтръгва и ломи, а аз не мога
да бъда МИМ в оскандален театър
на междуречие от лед и огън.

Съдете ме, че повече не вярвам в думи.
Надбягването с вечността е невъзможно.
Бих предпочел пиянските безумия
пред угризенията ви тревожни.
Не блясъка на остроумните метафори
в пасажния екран на ехолота,
а дъното, припомнило ни с амфори,
че сме дошли да продължим живота!

декември 1986

Вавилон и разбъркването на езиците

Отдавна си мисля за някои интересни съвпадения/противоречия в някои езици, следи от едновремешната постъпка на старозаветния бог... Например, в съседния ни гръцки език "Не" всъщност означава "Да". Един африканец казваше, че най-святата дума в езика му "майка" на езика на съседното му племе означавала "лайно". Англичаните, например, вярват в "God" /"гад"/, както всъщност славяните едно време са наричали змията (символ на сатаната, вечния противник на християнския бог). Същите тези англичани (въпреки че имаме много съвпадащи по звучене и значение думи като "брат", "сестра", "нос", "скула" [skull -- череп] -- белези на общия индоевропейски произход на нашите езици) под "гост" ("host") разбират точно обратното, а именно -- "домакин", а пък прилагателното "hostile" пък значи "вражески, неприятелски". Странна история. Как са се разбъркали езиците, а?... Ако се сетя за още, ще ги допълня в коментарите.

тест

Что вам подходит больше - кэш или турниры?

Вы выбирали ответы, свидетельствующие о том, что ваши психологические особенности соответствуют кэш-игре и турнирам с одинаковой частотой.

Вы представляете собой редкий случай универсального игрока, то есть игрока, который в равной степени может посвящать свое время как кэш-игре, так и участию в турнирах.

Различные масштабы явлений, с которыми вам приходится сталкиваться в жизни и деятельности, не порождают у вас стойких стереотипов и ярко выраженных пристрастий. То есть разница между большим и маленьким, быстрым и медленным, ярким и тусклым для вас существует только с точки зрения функциональности, а не личных предпочтений.

Поэтому вы практически одинаково воспринимаете покерную дистанцию во всех ее проявлениях. А это значит, что различные виды отрезков этой дистанции, с которыми приходится иметь дело в зависимости о того, играется кэш-игра или турнир, не будут вызывать у вас специфических трудностей.

Вы можете достаточно легко адаптироваться к быстро изменяющимся условиям турниров. В то же время некоторая «монотонность» кэш-игры, зачастую отпугивающая турнирных игроков, не представляет для вас никакой проблемы.

Следовательно, оптимальным решением для вас будет участие как в кэш-игре, так и в турнирах.

Пройти тест!
Уже прошли? Попробуйте также
другие покерные тесты на Poker.ru

Читать целиком на Покер.ру: http://poker.ru/school/quiz_results/12#ixzz0ZQqgb5Jv

23-и септември

23 септември... Миналата година на тая дата на работното ми място бяха дошли от Центъра по трансфузионна хематология, някаква мобилна група. Отдавна не бях давал кръв и заради това, а и може би и заради датата (на тая дата кръв се е ляла някога), постъпих благородно и легнах на дивана със запретнат ръкав. Тази година мобилната група на Центъра пак беше дошла на същата дата. Обаче нещо се замотах и тоя път не дадох. Въпреки традицията.

Малко по-късно, докато чаках на спирка на градския транспорт, чух неволно разговора на няколко пенсионера с пазарски торбички в ръце. Явно бяха "партийци", защото обсъждаха книгата на Станишев. Всъщност, книгата се оказа само повод, скоро разговорът се прехвърли на самия Станишев и проблемите на партията. Отчете се като грешка влизането във властта преди 4 години с цената на компромиса -- Тройната коалиция. Говореше се, че не хората са виновни за отдръпването си от Партията и че никой от партийните функционери не търси грешките в себе си. Че Америка е победила във войната на идеите и е установила новата парадигма -- "Най-важна е печалбата". Че Партията не води лява политика и е забравила идеите, заради които е създадена. Единият от пенсионерите разказваше: "Говорих с мои войници", казваше той, "и те ми казват: - Нямаме вече идеи, другарю майор! Нямаме вече идеи!"...

Да... Оказва се, че нещата са ясни, само дето по върховете никой не ги формулира толкова лаконично.

И понеже никой не го споменава публично, предлагам днес да почетем паметта на всички тези преди нас, обикновените селяни, миришещи на пот и вкиснало, които са искали нещо по-добро за себе си и нас, техните потомци, и са били готови да пролеят кръвта си за идеята.

86 години от Септемврийското въстание.

Макар че днес не успях да дам кръв.

За охлювите и хората

След дъжд. В двора, охлювите, кой знае защо, са решили да пресекат циментираната пътечка и от треволяка от едната страна да преминат в треволяка от другата. Човекът се връща отнякъде и настъпва един от тях. Хрус - черупката се счупва и охлювът е размазан; той не може да живее без нея.

"Колко е неблагодарна съдбата и колко жестоки към нас са боговете", си казват близките на загиналия охлюв. И почват да си задават въпроси защо това се е случило точно на този охлюв. Стигат до извода, че ако си беше седял в отсамнишния треволяк, щеше още да си е жив и здрав и да си пълзи на воля между тревичките и сламките.

Но ето че пред логиката им се задава ново препятствие, като камък в течението - един друг охлюв също е тръгнал да пресича циментовата пътечка, но е стигнал до другата страна читав, жив и здрав.

И охлювите започват да мислят каква е разликата между охлюва, който е загинал, и този, който е оцелял. Започват да сравняват качествата им, съотнасяйки ги към оцеляването на вида им. И съответно, правят си някакви изводи по темата.

Днес правихме репетиция за двете излизания, които ни чакат в петъците на 25 септември и 2 октомври. Отначало вървеше тегаво (китарите събират прах вече половин година), но накрая всичко се оправи.

Относно купуването и продаването на гласове

Напоследък всеки кой се сети намира време и място да се изкаже по въпроса за магданоса. Всеки, кой не го е домързяло, бърза да осъди този вид дейност. Вчера по някой от каналите видях някакъв сополанко, който се опитваше да ми каже как да си живея живота при това с вид на човек, току що изобретил топлата вода. Представяте ли си, вчерашен пиклю, студенче, а има самочувствието да поучава другите, по-възрастни и несъмнено по-умни от него личности. Правилно казваше Филип К. Дик, че на такива самочувствието им е основано на дипломата. Този образ беше един от множеството поплювковци, които се захванаха да правят кампании (които съответно бяха отразени и в медиите, де, че иначе кой ще им обърне някакво внимание) под гръмкия наслов "Не продавай гласа си!", "Гласувай за България!" и тем подобни глупости...
Както и да е. Време е да оставя емоциите за малко встрани и да взема, че да се обоснова малко, а то виж че някой ще тръгне да ме критикува и мен, а пък аз хич не го обичам това. За целта набързо и накратко (надявам се, де) ще подкрепя и развия тезата си, както обичат да се изразяват някои ора.
Защо смятам тези кампании за проява на превъзбудени младежи, опитващи се да се занимават с шаманизъм? Най-лесният отговор е -- ами че защото са си точно такива. Да, ама ние не сме по лесните неща. Дайте да задълбочим проблема.
Първо, накратко ще се спра на начина, по който се провеждат кампаниите. Това са едни говорилни, някакви смешни акции с плакати или без, всичките с претенциите да са рожби на тъй модерния от известно време насам PR. Тоест -- за да бъде от ясно по-ясно -- ще го кажа с думи прости: тези дечица невинни се опитват с думи, мантри, магически формули да променят физическата реалност. Демек, опитват се да внушат на един камък, че е лястовиче, и най-искрено очакват камъкът, въодушевен от техните внушения, да се устреми към зенита и с леко сърце и душа да се зарее из облаците. На всеки нормален възрастен човек му е пределно ясно, че тая няма да я бъде, ама явно тая мъдрост е недостъпна за начинаещите шаманчета и медиите, които им предоставят трибуна.
Добре де, каква е реалноста, от която тези младежи са тъй далече?
Стигнахме и до важното.
Защото реалността е следната. Представете си, че сте избирател и пред вас са се наредили народните кандидати Сулю и Пулю. На вас Сулю ви е противен, още по-малко ви се нрави и Пулю. Поради този естествен факт нямате намерение да се напрягате в неделния ден и да се разкарвате до изборния пункт. И в този момент отнякъде се появяват едни патриотични младежи и почват да ви убеждават да си дадете гласа и то не за кой да е, а за България. Е, това ако не е най-големия абсурд, та на! Уж ще гласувате за България, а всъщност ви предлагат да гласувате за Сулю или за Пулю, от което действие те от кандидати да се превърнат в истински ваши представители. Да, ама на вас не ви се иска да ги подкрепяте, та те да ви представляват и да говорят, и да взимат някакви си важни решения от ваше име. Е да, ама според тези младежи вие все пак трябва да гласувате -- в името на България! -- и по този начин всъщност да легитимирате сиамските близнаци Сулю и Пулю като ваши законни представители в парламента.
Ясна ли е горе-доле картинката? Има още мъничко, потърпете.
Други гении пък -- пак по медиите, разбира се -- изваждат следния аргумент: вие трябва да гласувате, ако не за Сулю или Пулю, то поне за Мулю. Е, дори и Мулю да не прескочи бариерата, твърдят тези народни трибуни, и да остане извън парламента, вие ще сте изразили гражданската си позиция, че Сулю и Пулю не ви устройват. Да, ама, скъпи доморасли таланти, нашите гласове за невлезлия в парламента Мулю отиват за все същите Сулю и Пулю, които ние не аресваме, даже ич не ги аресваме! -- и по тоя начин ние пак легитимираме и даваме още власт на тези, против които сме.

Вторият проблем, на който смятам да се спра, е прословутата търговия с гласове.
Напоследък стана модерно всеки един да я осъжда, в предизборните реклами всяка една политическа сила смята за задължително да заяви, че това е престъпление, по телевизията обикновени хорица твърдят, че това е срамно и че дори и 100 000 да им предлагат, пак нямали да си продадат гласа. Не че им вярвам, защото такива хора обикновено никога през живота си не са виждали 100 000 лева накуп, но да допуснем, че това е така и че те няма да си продадат гласа срещу никаква сума пари.
Сега смятам да ви развия тезата (и да я докажа, разбира се), че целият предизборен процес, цялата предизборна кампания на партиите е една форма на тази сатанизирана търговия с вота.
Предизборната кампания по медиите е всъщност една рекламна кампания. Надявам се, че никой няма да отрече тази, очевидна за мен, истина. Целта на всяка една рекламна кампания е да ви убеди в достойнствата на един продукт, стока, услуга, и да ви накара да я купите, да се възползвате от нея -- с една дума да дадете парите си. Целта на предизборната кампания съответно, е да ви убеди в достойнствата на дадена политическа сила и да ви накара да дадете гласа си за нея. Тоест, да доверите, да делегирате вашата власт на нея. Така че, предизборната и рекламната кампания са идентични, само дето тук не става дума да дадете пари, а да дадете власт.
Добре, а какво получавате в замяна на вашия глас? В рекламите е ясно: давате пари, получавате някакъв вълшебен прах за пране, на който нито едно петно не може да се опре. Срещу какво обаче давате гласа си на изборите?
Много просто. Вие давате гласа си в замяна на обещания. Чрез гласа си вие давате конкретна власт на дадена партия в замяна на това, което тя в предизборната кампания е обещала, че ще направи за вас. Какво обещават партиите преди избори? По-големи заплати, по-устроен живот, по-ниска безработица, повишаване на жизнения стандарт, благоденствие и т. нат. и т. нат. Тоест -- примамката пак е материална, но е виртуална, поставена някъде в светлото бъдеще.
Не подценявайте циганите. Трудно се лъже циганин. Затова те предпочитат да дадат гласа си не за някакви бъдещи придобивки, които опитът отдавна е доказал, че завинаги си остават "бъдещи", а за нещо реално и конкретно, за нещо, което могат да употребят сега, на момента -- дали ще са 20 лева, с които ще си накупят храна, или печено пиле, което ще изядат -- но сега, на момента, а не някога, в неопределеното бъдеще.

И стигнахме до финалният извод. Той е много важен, затова ще го напиша с главни букви:

СКЪПИ СЪНАРОДНИЦИ!
АКО НЕ ВИ ХАРЕСВА НИТО СУЛЮ, НИТО ПУЛЮ, И ОЩЕ ПО-МАЛКО ПЪК МУЛЮ, АКО СМЯТАТЕ, ЧЕ НИТО ЕДИН ОТ КАНДИДАТИТЕ НЯМА ДА СЕ СПРАВИ СЪС ЗАДАЧАТА, КОЯТО ВИЕ МУ ПОСТАВЯТЕ --
НЕ ГЛАСУВАЙТЕ!
ПРОСТО НЕ СЛУШАЙТЕ РАЗНИТЕ МУ ТАМ УМНИ ТИКВИ КАКВО ВИ УБЕЖДАВАТ.
АКО НИКОЙ НЕ ВИ ХАРЕСВА -- ПРОСТО НЕ ГЛАСУВАЙТЕ!

И НЕ ПРОТЕСТИРАЙТЕ ПРЕКАЛЕНО МНОГО СРЕЩУ ПРОДАЖБАТА НА ГЛАСОВЕ, ЗАЩОТО И ВИЕ НЕ СТЕ СЪВСЕМ НЕВИННИ В ТОВА ОТНОШЕНИЕ -- САМО ДЕТО ПРОДАВАТЕ ГЛАСА СИ СРЕЩУ ОБЕЩАНИЯ ЗА ПАРИ, А НЕ СРЕЩУ ПАРИ.

SoundClick Widgets

SoundClick Banners

About New Reality

#1.

The usual people activities are in process to be changed. By the virtual ones.

The spirit of the people is restrained.

Because all your experience is defined by someone else’s rules – by the TV, PC games, commercials and so on.

It shallows the path human spirit goes along. So this makes your life experience poorer that it could be. In such way people are going to be richer in material sense but their spirit immensely would go poorer and poorer.

I can not judge if this is made by purpose but, definitely, I can say, even I can make a kind of prediction that this is the way things would go.

Sad but true, as Metallica would say.

J.Z.Simon

* * *

#3.

It was known for long time but it was shown in the Matrix movie to the masses.

A human life is forgery, an illusion fed up in our minds to keep us alive.

But as the times went on, They (Machines, or Gods, or Elohim, or Aliens) have started to wonder about why we are so happy. They started to envy us for this unjustified happiness. They can not understand: why? Why humans are so joyous? How they are so happy with their lot?

They couldn’t understand the beliefs of humans, our faith. The faith that can create a reality.

The mechanism is simple:

The faith leads to acts consistent with it. The acts build a reality consistent with the faith it were cultivated from.

And so they find the way to become acquainted well with our behaviour. The way that makes our experience more understandable to them, closer to their cold minds.

They have created the Virtual Reality. And now we are in the way replacing our activity from Reality to the Virtual Reality. That’s closer to Them and to Their comprehension.

But this is far away from our human spirit who is creating earth out of word and matter out of beliefs. Because in this Virtual Reality we’re just multiplying emptiness. There is no creativity there, only multiplying of things.

Believe me, I’m talking by experience because I was there.

J.Z.Simon

#4.

In the Internet we are feeling ourselves just as almighty as God. To make realities out of words seems so easy in this environment. Because there we are pure mind, winged consciousness flying in the gray undefined space of the World Wide Web.

We’re all caught in by it.

J.Z.Simon

Малко разсъждения за готовността

Както Шекспир казва в една от своите пиеси: "Готовността е всичко!" В това, може би, се крие и отговорът на въпроса, защо се кумя толкова време, а не сторя нещо? Защо стоя като бледа мраморна статуя, а не направя първата стъпка?

Не се чувствам готов, явно. "В готовността е всичко!"

Четох наскоро Empire V на Пелевин. Пише завладяващо, засяга интересни въпроси, но очаквах по-изпипана фабула. Очаквах да се случи нещо по-интересно. Явно пише прекалено много и няма време да обръща внимание на такива подробности, да обмисля фабулата... Иначе, както вече казах, въпросите, които засяга, са много интересни. Най-главният от тях е взаимоотношенията между човеците и реалността. Кое ни кара да се самозаблуждаваме? Инстинктът ни за самосъхранение?

Всъщност, този роман на Пелевин е едно не особено смело, ярко или оригинално въплъщение на една стара човешка параноя. Тази параноя не е изчезнала, не е умряла, защото е основана на едно основно и неизменно усещане: че този живот не е създаден за човеците. Като червена нишка, това усещане се разтяга от древността, запечатано е в митовете на древна Гърция, основна поддържаща колона на християнството е и стига, разбира се, и до наши дни, изразяващо се най-вече в изкуството -- литературата и киното. Примерът от древногръцкия мит, един от техните герои много се вълнувал от въпроса "Какво е най-добро за човека?" Броденията му в търсене на отговор го довели при някаква пития, древногръцка прорицателка (или беше митологично чудовище?). Та тя не искала да дава отговор на този му въпрос и дори се опитала да избяга, но героят бил дотолкова твърдо решен да чуе отговора, че я настигнал и я принудил насила да му каже. "Убеден ли си, че наистина искаш да знаеш?", попитала го все пак тя и след като героят потвърдил упорството и ината си, тя най-сетне отговорила: "Най-добро за човека е да не се беше раждал изобщо". Християнството (пък и будизма; че и юдаизма) постоянно внушават, че във живота ни в този свят ни чакат единствено и най-вече страдания, че удоволствията са преходни и че това, което става тук, в крайна сметка, не е толкова важно. Тук също въпросът опира до това, дали е реална реалността, в която живеем. Принудени сме да признаем, че това е основният въпрос, въпросът с главно В.

Изглежда, с все по-широкото навлизане на компютъра и приютяваните от него виртуални реалности, все по-парещ и изискващ незабавен отговор става въпросът за това какво е реалността и къде сме ние в нея. "Матрицата" удари всички ни в земята преди десетина години. Отделни гении се тревожеха за това и преди, най-яркият от тях Филип Киндред Дик, разбира се.

Или, да си спомним прословутия въпрос на един китайски философ: "Дали аз сънувах пеперудата или пеперудата сънува мен?"

Четенето на книги неусетно е възпитавало в нас способността ни да мислим абстрактно, да подреждаме околната информация в знание (знанието е подредена, взаимосвързана информация). Компютърът и компютърните игри, интернет с океана от информация, телевизията с нейните плоски шоута притъпяват тази ни способност, успешно я приспиват. Дълготрайната ни памет е в хибернация, ставаме разсеяни... Ядрото на личността е размито, недефинирано.

Силата на личността е правопропорционална на способността й да познава реалността, да прониква в нея, да постига знания, да овладява нови територии -- и да променя тази реалност, създавайки нови материални измерения в нея чрез своите постъпки. Дори и най-незабележимата ни постъпка в общата ни материална реалност е неизмеримо по-силна от огромните подвизи във виртуалните пространства, наречени Интернет. Защо? Защото последствията от постъпките ни тук са неизмеримо повече и неизмеримо по-непредвими от последствията на постъпките ни във виртуалните пространства. Нашата материална реалност е много по-богата от виртуалната именно поради това. Логично -- не е създадена от хората, за разлика от виртуалните реалности, чиито правила и границите, които тези правила налагат, са създадени, несъмнено, от хора, кой талантлив, кой -- не толкова.

Но заключването ни в тези виртуални пространства обеднява нашия жизнен опит. Това автоматично прави духа ни по-беден, по-плитък, по-плосък. Напомня цвете, поставено да расте в саксия не с чернозем, а с пясък.

I'm very grateful of creators of this great screenwriting softwareq so I decided to publish their banner here.

Thanks, people from Scenewriterpro.com!

Малка забележка за историята :)
В понеделник, 12 февруари, участвах в отчетно-изборното събрание на читалището в Коматево. Присъстваха над 40 души (което е малко, разбира се). Събранието се разви по малко неочакван за мене начин. Разбира се, опозицията беше там, с малки изключения.
Въпросът беше принципен: читалището замира. Младите хора го заобикалят и не влизат вътре. Коматево, кварталът, разполага с огромен потенциал от хора, но читалището е далеч от тях и те от читалището. Затова: нещата трябва да се променят.
Изказах се, смятах, че ще изиграя роля на тема изгори, за да светиш, но нещата се обърнаха по неочакван за мене начин -- Светла ме предложи за член на настоятелството (аз съм бил преди 6-7 години, но, разочарован от мъртвото вълнение, си бях дал отвод). И когато почнахме да гласуваме, оказа се, че и аз съм избран -- наред с Моню, Лозето, Любо Грозев, Димитрия Джиджова (която по-късно избрахме за председател), Катя Примова, Ангел Радойнов.
Дали нещата в читалището (и в Коматево въобще) ще се променят, ще покаже близкото бъдеще. Членовете на читалищното настоятелство са запалени и имат много идеи.
Остава и да се реализират.

PS:
какво общо има това събитие с възгледите ми за света и моето творчество? Не знам, но ми се стори, че трябва да го отбележа по някакъв начин.

Пещера и иманярството; света, в който живеем

Вчера бях с един приятел (Момчил Кабаджов се казва, дипломиран кино и тв-режисьор) до Пещера, това е градче с дълга история (може би по-дълга, отколкото си мислим). Трябваше да дозаснемем кадър, който липсваше във филма, по който работим все още -- снимахме го през (горе-долу) целия май в околностите на Пещера и Брацигово. Филмът е уестърн, заснет изцяло с парите на автора на филма, Иван Божков, който работи и живее в Испания и е луд фен на каубойския живот. Както и да е, исках да кажа, че покрай снимките на този филм се запознах с много хора, чрез общуването с които ми се открива един свят, за който не съм подозирал, че съществува. Та, след снимките на кадъра, който ни липсваше, в кафенето на изхода на Пещера Ники Попов -- алпинист, пещерняк, иманяр, по народност арумън -- ни разказа безумно интересни неща за съкровищата, скрити в планините край Пещера. Невероятни, поразителни неща! Неща, които обръщат закостенелите ни представи. Целият разказ би отнел много време и би заел много повече място, затова тук само го анонсирам.
Засега само нахвърлям мислите си, получава се хаотично, смятам да направя план, по който да се движа, за да организирам този сайт и в края на краищата той да стане това, за което се представя -- място, на което да споделя виждането си за света, виждане, което тая в себе си от години... Времето е дошло, разбирам го лека-полека.
Живи-здрави.

някои мисли за Интернет и активностите в това пространство

Да публикуваш в Интернет - музика или стихове, или кратки филми - е все едно като да викаш в огромна, почти безкрайна зала: ехото го няма, или не достига до теб. Навремето имаше една приказка за цар Мидас и магарешките му уши; винаги когато става дума за публикация на нещо твое в огромното пространство Интернет се сещам за дупката, която изкопало момчето и извикало вътре истината за царя... Пространството, в което викаш, е сякаш безкрайно, няма стени, които да връщат ехо, или тези стени са толкова отдалечени от теб, че или гласът ти се оказва слаб да ги достигне, или ехото е твърде слабо, за да се върне при теб. А смисълът на всичко споделено - освен простата автотерапия - е да има ехо. Ехото е много важно. Откликът. Както и в приказката.
Другото интересно нещо е, че във Интернет всички ние - иначе напълно реални личности - се превръщаме в едни чисти съзнания, в ангели, лишени от тела; висим в сивото пространство, създавано от множеството свързани помежду си сървъри, като бледи, светещи със собствена светлина, паяжини. Телата ни, без които иначе не можем, тук се превръщат в една забравена и напълно пренебрежима подробност. Не е ли странно? Интернет ни дава възможността да се отдадем на игрите на ума, нашето съзнание става демиург в тази непозната все още Вселена. Пълновластен господар. Интернет все пак не е откъснат напълно реалността, нито пък реалността е напълно откъсната от тази Световна Мрежа; получава се, че тази плоскост, в която всички ние сме едни безплътни съзнания, общуващи помежду си чрез помощта на буквите, е всъщност плоскостта на магията - нематериалното въздействие върху материята и коридорите на реалността, създавани от това нематериално въздействие. Тук, на това място, в Мрежата, ние можем да видим фините механизми на въздействието на идеите върху материалната реалност, на съзнанието върху битието. Странно защо никой не е обърнал достатъчно внимание на това. Може би ще се изплашим прекалено много и ще започне средновековния лов на вещици? Не знам, засега предпочитаме да затваряме очите си.

ЗЛАТНИЯТ АПОКРИФ

Нашата вселена е съставена от два свята. Светът, който обитаваме, е свят на материята, свят, в който материалните тела не могат да превишат скоростта на светлината. Фотоните нямат маса в покой. Всяко материално тяло, когато приближава скоростта на светлината, започва да губи третото си измерение, сплесква се, започва да става двумерно, масата му се увеличава към безкрайност, времето се забавя и върви към абсолютно спиране. Скоростта на светлината е праг, който ние, материалните, не можем да преминем. А отвъд този праг е Светът на Светлината - свят, в който частиците в покой са фотоните - там те са атомите, изграждащи материята на този отвъдсветлинен свят. Те, фотоните, частиците на светлината, са единствените, които ни свързват с този Свят на Светлината. Подозирам, че чрез тях ние приемаме информация за този свят, който някои наричат Бог, някои Орел; този свят има стотици имена. Душите ни, иска ми се да е така, идват от този Свят на Светлината, обитават нашите черни, материални, тежки тела (толкова мили, толкова топли), събират информация, която при смъртта се завръща отново в онзи Свят, към Океана от Светлина, като по този начин го обогатява. Навярно не всяка информация, получена в земния ни живот, може да навлезе, да се слее с този Океан от Светлина (затова и в Библията пише "нищо нечисто не може да влезе там"). Навярно има период на пречистване от грешната, злата информация, от спомените за нашите грешки и "лоши" деяния. Навярно това е 40-дневния карантинен период на душата, нейното чистилище. Но ако е така, колко е тъжно, че няма да помним кои сме там, в този Океан от Светлина...
Това всичко ми хрумна преди повече от 15 години. Съжалявам, че нямах време да го обоснова и публикувам. Свързано е с физиката, с теорията на относителността, а за тях трябват уравнения, трябва математика. Сега някои руски физици започват да доказват този модел, който нахвърлях по-горе, наричайки го с други имена, разбира се, но говорят за същото. Може би никога няма да се спомене името ми като един от първите /ако не и първият/, на които им е светнал този образ на близнаците-светове, но той го има и в китайските Ин и Ян, и в много други религии, но така вързан с физиката го нямаше досега. Може би е късно да претендирам за каквото и да било, но все пак - ето, пиша го. Това е само малка част от моята идея. Ще я развия и обоснова допълнително.
Обещавам.

Мина много време, откакто писах тук за последно... Много неща се случиха оттогава, за някои не искам дори да си спомням, защото е болезнено. Понякога е по-добре сякаш умът ти да се занимава с плитки и безсмислени неща само и само за да не осъзнае истината за жалкото съществувание, което водиш. Вярно е, че върша това или онова, но повечето е без искрицата, която винаги ме е водила напред; повечето е като въртенето на катерицата в колелото - движение заради самото движение; за да не видиш истината, чрез движението /дори и безсмислено/ да не й позволиш да стигне до ума ти, да навлезе в съзнанието ти... Всичко това ми напомня отговора на древногръцката пророчица на настойчивите въпроси на някакъв си герой, който искал да разбере какво е най-добро за човека. Искате ли да знаете какъв бил отговорът?
Наистина ли искате да знаете?
Ако сте настойчиви, ще ви отговоря и аз.
До другия път.
Живи-здрави.

The beginning

Тука смятам да публикувам своите мисли и възгледи за обкръжаващия ни свят - за събитията в политиката, религията, науката или ежедневието. Засега тук няма правила, но в най-близко бъдеще сигурно ще има, макар че не знам точно какви ще бъдат те.
Пожелавам късмет на всички (въпреки че не знам какво точно представлява късметът).
Here I will publish my views on the world-around events, such as ones in politics, religion, science, or ordinary life. There are no rules for now. But there will be in the future. I don't have any idea about them yet.
Wish luck to all of you (although I have no idea what exactly luck is).
Здесь я буду публиковать мои взгляды на события в окружающем нас мире - в политике, в религии, в науке, и в обычной повседневной жизни. Пока правил нет, но думаю, что в ближайшем будущем правила будут. Пока не знаю какие точно.
Желаю всем удачи (хотя не знаю что она из себя представляет).

EvgeniiManev