сряда, 3 март 2021 г.
четвъртък, 18 февруари 2021 г.
събота, 7 април 2018 г.
New Theory Of Universe - IV
I'm not a scientist. My 78y old father studied nuclear physics when he was young. He has an idea that Dark matter is pre-Barion matter, a Barion matter in process of forming. Pre-matter, a substance before Higgs-bozon starts creating a mass in it.
Pre-matter isn't a "matter" too; it's kind of dimensional thing. At the edge of the Universe a space is born, and that's a process that takes some amount of time. What we know as a 'matter' is born out of our three- and four- dimensional space. It's a process -- from Dimension Zero, to 1st dimension, to 2nd etc. Our matter (Barion matter) is born out of information coded in these smaller dimensions. It's an evolution.
неделя, 20 август 2017 г.
New Theory Of Universe - III
Източник на светлина, който е насочен към въртящото се огледало.
Плоскост, на която "слънчевото зайче" от огледалото преминава с определена скорост.
Ако отдалечим тази плоскост на достатъчно голямо разстояние, "слънчевото зайче" ще я пресича със скорост, по-голяма от тази на светлината.
вторник, 15 август 2017 г.
New Theory Of Universe-II
Hypothesis about how Universe was born, about what is so called Dark Matter
С баща ми стигнахме до формулата, че в настоящо време „геометрията побеждава физиката”. Трябва да обясня какво точно имаме предвид.
Процесът на превръщане на Тъмната материя в Светла (т.е. -- структурирана такава) отнема някакво определено време. Това е процесът на „раждането” на познатата ни материя. Това е механизъм, който включва бозонът на Хигс. Процесът по разширяването на Вселената (който всъщност е процес по раждане на триизмерното пространство, такова каквото го познаваме) също изисква някакво количество време. С течение на времето Вселената се разраства дотолкова, че процесът по раждането и оформянето на ново пространство надпреварва процеса по раждане и оформяне на структурирана (т.е. притежаваща маса и гравитация) материя. Пространството по краищата на сферичната Вселена е пълно с Тъмна, неструктурирана все още, материя. Моментът, в който „геометрията побеждава физиката” и Вселената започва да ускорява своето разрастване е познат на физиците. Това се е случило около 8 милиардната година след т. нар. Голям Взрив.
Основната идея на баща ми, Христо Генов Манев, е, че Тъмната материя не е отделен вид материя, а фаза от развитието на познатата ни, барионна материя. Информацията, заложена в първичното измерение, паралелно с раждането на пространството, се превръща в материя! Това е Тъмната материя всъщност -- информация, превръщаща се в материя.
Революционното в тази идея е нейната еволюционност и хармоничност. Тя свежда нещата до т. нар. „общ знаменател” и може да е добра първа стъпка към Теорията на Всичкото, за която физиците мечтаят.
събота, 12 август 2017 г.
New Theory Of Universe / Нова Теория На Вселената
Всеки вижда във формулата Е=мс² гениална връзка между материята и енергията. Оня ден ми хрумна, че -- да, енергията и материята са взаимосвързани, истина е -- но са променливи, а константата е светлината. Тоест, и енергията, и материята са вторични спрямо светлината. Което е невероятно и парадоксално за нашите общоприети разбирания. Но пък се връзва с моята отдавнашна идея, че фотоните са градивните частици на един, паралелен на нашия, свят, който свят аз наричах Свят на светлината. Този свят по тази идея трябва да се движи спрямо нашия със скоростта на светлината, а всички скорости в него ще са скорости над скоростта на светлината, тъй като там това, което ние възприемаме като скорост на светлината е всъщност състояние на покой. От това пък следва, че този свят се движи от нашето бъдеще към нашето минало, което, лично за мен, си е нещо умонепостижимо. И ако допуснем, че светлината е носител на информация, това води до още по-умонепостижими последици...
Сега всъщност си мисля друго, предвид гениалната идея на татко, че тъмната материя е етап от раждането на обикновената, светла материя. Мисля си, че всъщност този Свят на Светлината е част от нашия, негово измерение. Но цялата тази идея заслужава отделен, по-обширен пост.
Моята идея, основана на идеята на татко, че Тъмната материя е всъщност Светла в процеса на формирането си, е следната:
Така нареченият Голям Взрив всъщност е създаване на пространството, такова, каквото го познаваме и възприемаме сега -- като триизмерно. Този Голям Взрив е едно увеличаване на мерността -- тръгва от нулева /?/, през мономерност, после двумерност, три- и четиримерност, и така нататък. С появяването на третото измерение се появява и материята, както и свързаното с нея пространство и време. Откъде изниква обаче тази материя? Връщаме се към старите представи за ефира, които се оказват пророчески верни. Ефирът, по моите сегашни разбирания, е всъщност първичното измерение, вложено в нашето пространство. В него като информация е заложена цялата тази материя, която се появява с увеличаването на мерността. Изглежда сякаш извира от нищото, но не е така. Също така има още една подробност, за която никой от физиците досега не се е досещал -- а именно, че материята не се явява веднага готова, във формата си на Светла материя (= материя, която притежава маса, и следователно, пораждаща гравитация). Първоначално с увеличаване на мерността се появява Тъмната материя -- материя, в която още не се е задействала Божествената частица, бозонът на Хигс, който придава маса, която поражда гравитация, която пък от своя страна структурира материята във формата, която я познаваме. Разширяването на Вселената се обяснява много просто чрез тази хипотеза: това, което ние възприемаме като разширяване на Вселената е чисто и просто раждането на пространството, тоест, увеличаването на мерността му.
Ускоряващото се към границите на Вселената разбягване на галактиките също се обяснява лесно: в един момент по краищата на сферата пространство (каквато форма би трябвало да има Вселената) масата на създаващата се материя -- макар и все още в процес на оформяне на маса и гравитация -- се оказва по-голяма от масата на вече оформилата се материя в центъра на Вселената и започва да привлича галактиките към себе си.
понеделник, 19 юни 2017 г.
сряда, 30 септември 2015 г.
неделя, 9 август 2015 г.
Два мои стари превода на стихове на Иван Жданов
вторник, 21 юли 2015 г.
вторник, 28 април 2015 г.
неделя, 26 април 2015 г.
вторник, 1 юли 2014 г.
сряда, 5 март 2014 г.
вторник, 11 февруари 2014 г.
За Джулиан Асанж и измеренията
Наскоро гледах филма 5th Estate. Оттам се възроди интереса към личността на този странен, белокос човек, Джулиан Асанж. Филмът успя да промени до някаква степен възприемането ми, че Дж.А. е човек на секретните служби (макар че това не е изключено напълно). После в YouTube гледах дебат с участието на Дж.А. -- http://www.youtube.com/watch?v=ive4vI9SVvE -- и мнението ми все повече започна да се склонява към усещането, че все пак в света съществуват и хора, които вярват в необходимостта от прозрачност и са против това политиката и другите дейности, от които зависят съдбите на огромни множества хора, да се случват тайно, скрито от всички.
Това са двете противоположни гледни точки: едната е, че всичко трябва да е прозрачно и достъпно, другата твърди, че за да функционира [в настоящата реалност], държавата трябва да има право на секретност. Най-вероятно и двете гледни точки имат право да съществуват заедно, въпреки че са взаимноизключващи се. В случая е важна общата цел и ако и от двете страни целта е добруването на хората, макар че дърпат в различни посоки, това дърпане се оказва необходимо, за да завлечем клонката до мравуняка (да си спомним притчата на Анчаров за мравките).
И така: нашата реалност се оказва не монолитна, а съставена от множество измерения, някои от които, може би, дори нямат допирни точки помежду си. Като започнем от елементарни примери като този, че трима души събрани на едно място в едно и също време, представляват допирна точка на 3 различни измерения -- защото независимо от факта, че се намират едновременно на едно и също място, реалността, възприемана от тях е различна и за тримата. Мисля също така, че нашата планета Земя е арена -- пространство-време, в което съсъществуват хиляди, милиони, а може би дори милиарди измерения. За да си създадем по-вярна представа и да проумеем колко очевидно е това, предлагам да се подложим на един лесен мисловен експеримент. Нека си представим за момент, че притежаваме способността да се телепортираме за 1 секунда, преодолявайки разстояния от порядъка на хиляди километри. Така за 4 секунди без съмнение ще можем да се преместим от Северния Полюс до Манхатън, после до пустинята Сахара, и накрая -- до Марианската падина. По този начин, мисля, ще стане ясно, най-сетне ще успеем да проумеем, че всички тези измерения, тези светове, които нямат почти нищо общо помежду си, всъщност всички се намират на нашата планета, във време-пространството, което обитаваме (уж) всички ние, което (уж) е общо за всички нас.
Една от основните идеи на Даниил Андреев, провъзгласени в неговия основен труд "Розата на Света/Мира", е че той въвежда разбирането за това, че нашата история е повлиявана от/е функция на историята на другите светове/измерения, съществуващи тук, на нашата планета Земя. Той въвежда термина "метаистория", който узаконява взаимната връзка между различните измерения (много от които са недостъпни за петте ни сетива). Парадигма на неговия труд е, че съществуват различни, много на брой измерения, които притежават способността да взаимопроникват едно в друго, влияейки едно на друго/влияейки си взаимно. Подобна идея не е нова за нашето настояще (да вземем само поредицата на Карлос Кастанеда за дон Хуан, в която се твърди, че чрез промяна на т.нар. "събирателна точка" можем да получим достъп до светове, които са невидими/недостъпни иначе за нас). На предположението, че тези светове съсъществуват с нашия, се гради творчеството на Филип К. Дик, например, както и на много други автори. "Матрицата" беше откровение навремето, понеже в много ясна и лаконична форма прокара идеята за това, че извън общото ни измерение съществуват други светове, които правят нашия свят/нашата реалност да бъде такава, каквато е. Между другото, художественото творчество на човечество и особено фантастиката не е за подценяване, тъй като творчеството също както и науката е част от познавателния инструментариум на човечеството.
Ние си мислим, вярваме, че обитаваме една обща, плоска реалност без измерения -- независимо от това, че всичко крещи и ни показва точно обратното. Така е по-лесно за ограничените ни способности да се справяме със страничните фактори и дразнители. Вярата има способността да сътворява измерения, реалности, светове. Информацията, която играе най-главна роля в установяването на съществуването им, също. Нашето съзнание е това, което ги регистрира, което регистрира тяхното битие или не-битие. Тези измерения съществуват благодарение на и единствено във нашето съзнание. Ако ние нямаме и бит информация за тях, те като че ли не съществуват. Но не съществуват само за нас. Не и обективно.
Тайната има способността да създава нови измерения. Какво е тайната? Тя е информация, която не е стигнала до реципиента, който е неин субект. Следователно, препреченият, запушеният канал на информацията всъщност създава допълнително измерение, което започва свое собствено съществувание (извън "екрана на нашето съзнание" -- термин на Владимир Льофевр), независимо от измерението, в което живее и обитава субектът. Това измерение, независимо от това, че не е зарегистрирано от съзнанието на реципиента (на "екрана на съзнанието"), е обективно съществуващо (има информация за неговото съществуване, макар и недостигнала до определен реципиент). Това е (разбира се, грубо нахвърлян) механизмът, по който не/достъпът до информация създава нови измерения в реалността ни.
Погледната от този ъгъл, дейността на Джулиан Асанж придобива един доста по-дълбок смисъл, надхвърлящ, по-богат от този, който може да получи в обичайния дискурс, дискурса на демократичното общество и правото на гражданина да бъде информиран.
Всъщност, Джулиан Асанж с дейността си пробива "дупка" в това затворено от тайната, от секретността измерение, намиращо се извън "екрана на общественото съзнание", позволявайки изтичането на огромно количество информация оттам натук. Очевидният смисъл на това действие, смисълът на първо ниво, е обединяване на тези две реалности, а защо е необходимо подобно обединяване ще пиша друг път.
Засега свършвам с тази публикация, като се надявам в обозримо бъдеще да задълбая малко повече в темата и да поставя всеки един от детайлите, бегло набелязани тук и изглеждащи доста хаотично, в една стройна, изпълнена със смисъл, конструкция.
събота, 18 януари 2014 г.
О.Х. в цифровия свят
О.Х., групата, в която свиря, вече има цифров албум, публикуван на различни сайтове като ReverbNation, Bandcamp, Spotify, iTunes, Deezer, AmazonMP3... И това е само началото :)
PS: ето и линковете --
https://play.spotify.com/album/3RLIUbn7xqyf8ihCWUxI1C
http://www.reverbnation.com/OX1995
http://ox-theband.bandcamp.com/album/where-are-you
https://itunes.apple.com/us/album/where-are-you-kyde-si-ep/id791133691
http://www.deezer.com/album/7286433
http://www.amazon.com/gp/product/B00HJ85XD0/ref=dm_ws_ec_fl_dp_B00HJ85XD0
https://www.recordunion.com/Music/Album/27178
сряда, 8 август 2012 г.
ПЕРЕВАЛ ДЯТЛОВА или за прехода между световете
Руснаците, в скорошно допитване в блога на известният им писател Борис Акунин, определят този случай като най-голямата неразрешена загадка. Зад нея в класацията остават такива загадки като произхода на човечеството и случая с оцелялата (?) от разстрела на царското семейство Анастасия.
Прочетох доста материали в няколко форума, посветени на тази тайна. Някои версии са доста близки до истината, като според мен, най-реалистичната (незнайно защо неспоменавана никъде в посветените на тази тема форуми) е на Станислав Ивлев.
Но колкото повече четеш за тази загадка, толкова повече факти излизат -- и някои от тях са много странни... Нямам търпение да описвам всичко, но от всичко прочетено на мен ми се изгражда една картина, доста откачена, но на мен ми харесва. За това ме убеди следният документ, който открих в интернет.
В първия коментар ще напиша версията си (за да не е толкова явна, а и за да могат хората първо да прочетат за случая, да помислят първо сами).
Приятно четене!
PS:
Една от първите мисли, които ме посетиха, след като разбрах за тази история, беше, че най-вероятно братя Стругацки са написали своята повест "Отель "У погибшего альпиниста"" по мотивите на тази странна случка...
понеделник, 20 юни 2011 г.
За това как оцветиха Паметника на Съветската Армия, или В Крак С Времето
За това как оцветиха Паметника на Съветската Армия, или В Крак С Времето
