Напоследък, покрай всичко друго, се заинтересувах и от... как да го кажа по-точно, от делото на Джулиан Асанж. Когато преди няколко години WikiLeaks се появиха в информационния поток на mainstream-медиите, единственото, което ми остана като впечатление, беше недоумението -- не можех да разбера защо този странно изглеждащ човек публикува секретни документи, каква е целта (или изгодата му). Съответно, предположих, че може би голяма секретна служба стои зад изпълненията му и понеже съм некомпетентен в тая сфера, оставих нещата да вървят покрай мен. После се появиха обвиненията в изнасилване, после Джулиан Асанж се скри в Еквадорското посолство и нещата, поне за мен, минаха на заден план.
Наскоро гледах филма 5th Estate. Оттам се възроди интереса към личността на този странен, белокос човек, Джулиан Асанж. Филмът успя да промени до някаква степен възприемането ми, че Дж.А. е човек на секретните служби (макар че това не е изключено напълно). После в YouTube гледах дебат с участието на Дж.А. -- http://www.youtube.com/watch?v=ive4vI9SVvE -- и мнението ми все повече започна да се склонява към усещането, че все пак в света съществуват и хора, които вярват в необходимостта от прозрачност и са против това политиката и другите дейности, от които зависят съдбите на огромни множества хора, да се случват тайно, скрито от всички.
Това са двете противоположни гледни точки: едната е, че всичко трябва да е прозрачно и достъпно, другата твърди, че за да функционира [в настоящата реалност], държавата трябва да има право на секретност. Най-вероятно и двете гледни точки имат право да съществуват заедно, въпреки че са взаимноизключващи се. В случая е важна общата цел и ако и от двете страни целта е добруването на хората, макар че дърпат в различни посоки, това дърпане се оказва необходимо, за да завлечем клонката до мравуняка (да си спомним притчата на Анчаров за мравките).
И така: нашата реалност се оказва не монолитна, а съставена от множество измерения, някои от които, може би, дори нямат допирни точки помежду си. Като започнем от елементарни примери като този, че трима души събрани на едно място в едно и също време, представляват допирна точка на 3 различни измерения -- защото независимо от факта, че се намират едновременно на едно и също място, реалността, възприемана от тях е различна и за тримата. Мисля също така, че нашата планета Земя е арена -- пространство-време, в което съсъществуват хиляди, милиони, а може би дори милиарди измерения. За да си създадем по-вярна представа и да проумеем колко очевидно е това, предлагам да се подложим на един лесен мисловен експеримент. Нека си представим за момент, че притежаваме способността да се телепортираме за 1 секунда, преодолявайки разстояния от порядъка на хиляди километри. Така за 4 секунди без съмнение ще можем да се преместим от Северния Полюс до Манхатън, после до пустинята Сахара, и накрая -- до Марианската падина. По този начин, мисля, ще стане ясно, най-сетне ще успеем да проумеем, че всички тези измерения, тези светове, които нямат почти нищо общо помежду си, всъщност всички се намират на нашата планета, във време-пространството, което обитаваме (уж) всички ние, което (уж) е общо за всички нас.
Една от основните идеи на Даниил Андреев, провъзгласени в неговия основен труд "Розата на Света/Мира", е че той въвежда разбирането за това, че нашата история е повлиявана от/е функция на историята на другите светове/измерения, съществуващи тук, на нашата планета Земя. Той въвежда термина "метаистория", който узаконява взаимната връзка между различните измерения (много от които са недостъпни за петте ни сетива). Парадигма на неговия труд е, че съществуват различни, много на брой измерения, които притежават способността да взаимопроникват едно в друго, влияейки едно на друго/влияейки си взаимно. Подобна идея не е нова за нашето настояще (да вземем само поредицата на Карлос Кастанеда за дон Хуан, в която се твърди, че чрез промяна на т.нар. "събирателна точка" можем да получим достъп до светове, които са невидими/недостъпни иначе за нас). На предположението, че тези светове съсъществуват с нашия, се гради творчеството на Филип К. Дик, например, както и на много други автори. "Матрицата" беше откровение навремето, понеже в много ясна и лаконична форма прокара идеята за това, че извън общото ни измерение съществуват други светове, които правят нашия свят/нашата реалност да бъде такава, каквато е. Между другото, художественото творчество на човечество и особено фантастиката не е за подценяване, тъй като творчеството също както и науката е част от познавателния инструментариум на човечеството.
Ние си мислим, вярваме, че обитаваме една обща, плоска реалност без измерения -- независимо от това, че всичко крещи и ни показва точно обратното. Така е по-лесно за ограничените ни способности да се справяме със страничните фактори и дразнители. Вярата има способността да сътворява измерения, реалности, светове. Информацията, която играе най-главна роля в установяването на съществуването им, също. Нашето съзнание е това, което ги регистрира, което регистрира тяхното битие или не-битие. Тези измерения съществуват благодарение на и единствено във нашето съзнание. Ако ние нямаме и бит информация за тях, те като че ли не съществуват. Но не съществуват само за нас. Не и обективно.
Тайната има способността да създава нови измерения. Какво е тайната? Тя е информация, която не е стигнала до реципиента, който е неин субект. Следователно, препреченият, запушеният канал на информацията всъщност създава допълнително измерение, което започва свое собствено съществувание (извън "екрана на нашето съзнание" -- термин на Владимир Льофевр), независимо от измерението, в което живее и обитава субектът. Това измерение, независимо от това, че не е зарегистрирано от съзнанието на реципиента (на "екрана на съзнанието"), е обективно съществуващо (има информация за неговото съществуване, макар и недостигнала до определен реципиент). Това е (разбира се, грубо нахвърлян) механизмът, по който не/достъпът до информация създава нови измерения в реалността ни.
Погледната от този ъгъл, дейността на Джулиан Асанж придобива един доста по-дълбок смисъл, надхвърлящ, по-богат от този, който може да получи в обичайния дискурс, дискурса на демократичното общество и правото на гражданина да бъде информиран.
Всъщност, Джулиан Асанж с дейността си пробива "дупка" в това затворено от тайната, от секретността измерение, намиращо се извън "екрана на общественото съзнание", позволявайки изтичането на огромно количество информация оттам натук. Очевидният смисъл на това действие, смисълът на първо ниво, е обединяване на тези две реалности, а защо е необходимо подобно обединяване ще пиша друг път.
Засега свършвам с тази публикация, като се надявам в обозримо бъдеще да задълбая малко повече в темата и да поставя всеки един от детайлите, бегло набелязани тук и изглеждащи доста хаотично, в една стройна, изпълнена със смисъл, конструкция.
