Напоследък всеки кой се сети намира време и място да се изкаже по въпроса за магданоса. Всеки, кой не го е домързяло, бърза да осъди този вид дейност. Вчера по някой от каналите видях някакъв сополанко, който се опитваше да ми каже как да си живея живота при това с вид на човек, току що изобретил топлата вода. Представяте ли си, вчерашен пиклю, студенче, а има самочувствието да поучава другите, по-възрастни и несъмнено по-умни от него личности. Правилно казваше Филип К. Дик, че на такива самочувствието им е основано на дипломата. Този образ беше един от множеството поплювковци, които се захванаха да правят кампании (които съответно бяха отразени и в медиите, де, че иначе кой ще им обърне някакво внимание) под гръмкия наслов "Не продавай гласа си!", "Гласувай за България!" и тем подобни глупости...
Както и да е. Време е да оставя емоциите за малко встрани и да взема, че да се обоснова малко, а то виж че някой ще тръгне да ме критикува и мен, а пък аз хич не го обичам това. За целта набързо и накратко (надявам се, де) ще подкрепя и развия тезата си, както обичат да се изразяват някои ора.
Защо смятам тези кампании за проява на превъзбудени младежи, опитващи се да се занимават с шаманизъм? Най-лесният отговор е -- ами че защото са си точно такива. Да, ама ние не сме по лесните неща. Дайте да задълбочим проблема.
Първо, накратко ще се спра на начина, по който се провеждат кампаниите. Това са едни говорилни, някакви смешни акции с плакати или без, всичките с претенциите да са рожби на тъй модерния от известно време насам PR. Тоест -- за да бъде от ясно по-ясно -- ще го кажа с думи прости: тези дечица невинни се опитват с думи, мантри, магически формули да променят физическата реалност. Демек, опитват се да внушат на един камък, че е лястовиче, и най-искрено очакват камъкът, въодушевен от техните внушения, да се устреми към зенита и с леко сърце и душа да се зарее из облаците. На всеки нормален възрастен човек му е пределно ясно, че тая няма да я бъде, ама явно тая мъдрост е недостъпна за начинаещите шаманчета и медиите, които им предоставят трибуна.
Добре де, каква е реалноста, от която тези младежи са тъй далече?
Стигнахме и до важното.
Защото реалността е следната. Представете си, че сте избирател и пред вас са се наредили народните кандидати Сулю и Пулю. На вас Сулю ви е противен, още по-малко ви се нрави и Пулю. Поради този естествен факт нямате намерение да се напрягате в неделния ден и да се разкарвате до изборния пункт. И в този момент отнякъде се появяват едни патриотични младежи и почват да ви убеждават да си дадете гласа и то не за кой да е, а за България. Е, това ако не е най-големия абсурд, та на! Уж ще гласувате за България, а всъщност ви предлагат да гласувате за Сулю или за Пулю, от което действие те от кандидати да се превърнат в истински ваши представители. Да, ама на вас не ви се иска да ги подкрепяте, та те да ви представляват и да говорят, и да взимат някакви си важни решения от ваше име. Е да, ама според тези младежи вие все пак трябва да гласувате -- в името на България! -- и по този начин всъщност да легитимирате сиамските близнаци Сулю и Пулю като ваши законни представители в парламента.
Ясна ли е горе-доле картинката? Има още мъничко, потърпете.
Други гении пък -- пак по медиите, разбира се -- изваждат следния аргумент: вие трябва да гласувате, ако не за Сулю или Пулю, то поне за Мулю. Е, дори и Мулю да не прескочи бариерата, твърдят тези народни трибуни, и да остане извън парламента, вие ще сте изразили гражданската си позиция, че Сулю и Пулю не ви устройват. Да, ама, скъпи доморасли таланти, нашите гласове за невлезлия в парламента Мулю отиват за все същите Сулю и Пулю, които ние не аресваме, даже ич не ги аресваме! -- и по тоя начин ние пак легитимираме и даваме още власт на тези, против които сме.
Вторият проблем, на който смятам да се спра, е прословутата търговия с гласове.
Напоследък стана модерно всеки един да я осъжда, в предизборните реклами всяка една политическа сила смята за задължително да заяви, че това е престъпление, по телевизията обикновени хорица твърдят, че това е срамно и че дори и 100 000 да им предлагат, пак нямали да си продадат гласа. Не че им вярвам, защото такива хора обикновено никога през живота си не са виждали 100 000 лева накуп, но да допуснем, че това е така и че те няма да си продадат гласа срещу никаква сума пари.
Сега смятам да ви развия тезата (и да я докажа, разбира се), че целият предизборен процес, цялата предизборна кампания на партиите е една форма на тази сатанизирана търговия с вота.
Предизборната кампания по медиите е всъщност една рекламна кампания. Надявам се, че никой няма да отрече тази, очевидна за мен, истина. Целта на всяка една рекламна кампания е да ви убеди в достойнствата на един продукт, стока, услуга, и да ви накара да я купите, да се възползвате от нея -- с една дума да дадете парите си. Целта на предизборната кампания съответно, е да ви убеди в достойнствата на дадена политическа сила и да ви накара да дадете гласа си за нея. Тоест, да доверите, да делегирате вашата власт на нея. Така че, предизборната и рекламната кампания са идентични, само дето тук не става дума да дадете пари, а да дадете власт.
Добре, а какво получавате в замяна на вашия глас? В рекламите е ясно: давате пари, получавате някакъв вълшебен прах за пране, на който нито едно петно не може да се опре. Срещу какво обаче давате гласа си на изборите?
Много просто. Вие давате гласа си в замяна на обещания. Чрез гласа си вие давате конкретна власт на дадена партия в замяна на това, което тя в предизборната кампания е обещала, че ще направи за вас. Какво обещават партиите преди избори? По-големи заплати, по-устроен живот, по-ниска безработица, повишаване на жизнения стандарт, благоденствие и т. нат. и т. нат. Тоест -- примамката пак е материална, но е виртуална, поставена някъде в светлото бъдеще.
Не подценявайте циганите. Трудно се лъже циганин. Затова те предпочитат да дадат гласа си не за някакви бъдещи придобивки, които опитът отдавна е доказал, че завинаги си остават "бъдещи", а за нещо реално и конкретно, за нещо, което могат да употребят сега, на момента -- дали ще са 20 лева, с които ще си накупят храна, или печено пиле, което ще изядат -- но сега, на момента, а не някога, в неопределеното бъдеще.
И стигнахме до финалният извод. Той е много важен, затова ще го напиша с главни букви:
СКЪПИ СЪНАРОДНИЦИ!
АКО НЕ ВИ ХАРЕСВА НИТО СУЛЮ, НИТО ПУЛЮ, И ОЩЕ ПО-МАЛКО ПЪК МУЛЮ, АКО СМЯТАТЕ, ЧЕ НИТО ЕДИН ОТ КАНДИДАТИТЕ НЯМА ДА СЕ СПРАВИ СЪС ЗАДАЧАТА, КОЯТО ВИЕ МУ ПОСТАВЯТЕ --
НЕ ГЛАСУВАЙТЕ!
ПРОСТО НЕ СЛУШАЙТЕ РАЗНИТЕ МУ ТАМ УМНИ ТИКВИ КАКВО ВИ УБЕЖДАВАТ.
АКО НИКОЙ НЕ ВИ ХАРЕСВА -- ПРОСТО НЕ ГЛАСУВАЙТЕ!
И НЕ ПРОТЕСТИРАЙТЕ ПРЕКАЛЕНО МНОГО СРЕЩУ ПРОДАЖБАТА НА ГЛАСОВЕ, ЗАЩОТО И ВИЕ НЕ СТЕ СЪВСЕМ НЕВИННИ В ТОВА ОТНОШЕНИЕ -- САМО ДЕТО ПРОДАВАТЕ ГЛАСА СИ СРЕЩУ ОБЕЩАНИЯ ЗА ПАРИ, А НЕ СРЕЩУ ПАРИ.
