сряда, 3 март 2021 г.
четвъртък, 18 февруари 2021 г.
събота, 7 април 2018 г.
New Theory Of Universe - IV
I'm not a scientist. My 78y old father studied nuclear physics when he was young. He has an idea that Dark matter is pre-Barion matter, a Barion matter in process of forming. Pre-matter, a substance before Higgs-bozon starts creating a mass in it.
Pre-matter isn't a "matter" too; it's kind of dimensional thing. At the edge of the Universe a space is born, and that's a process that takes some amount of time. What we know as a 'matter' is born out of our three- and four- dimensional space. It's a process -- from Dimension Zero, to 1st dimension, to 2nd etc. Our matter (Barion matter) is born out of information coded in these smaller dimensions. It's an evolution.
неделя, 20 август 2017 г.
New Theory Of Universe - III
Източник на светлина, който е насочен към въртящото се огледало.
Плоскост, на която "слънчевото зайче" от огледалото преминава с определена скорост.
Ако отдалечим тази плоскост на достатъчно голямо разстояние, "слънчевото зайче" ще я пресича със скорост, по-голяма от тази на светлината.
вторник, 15 август 2017 г.
New Theory Of Universe-II
Hypothesis about how Universe was born, about what is so called Dark Matter
С баща ми стигнахме до формулата, че в настоящо време „геометрията побеждава физиката”. Трябва да обясня какво точно имаме предвид.
Процесът на превръщане на Тъмната материя в Светла (т.е. -- структурирана такава) отнема някакво определено време. Това е процесът на „раждането” на познатата ни материя. Това е механизъм, който включва бозонът на Хигс. Процесът по разширяването на Вселената (който всъщност е процес по раждане на триизмерното пространство, такова каквото го познаваме) също изисква някакво количество време. С течение на времето Вселената се разраства дотолкова, че процесът по раждането и оформянето на ново пространство надпреварва процеса по раждане и оформяне на структурирана (т.е. притежаваща маса и гравитация) материя. Пространството по краищата на сферичната Вселена е пълно с Тъмна, неструктурирана все още, материя. Моментът, в който „геометрията побеждава физиката” и Вселената започва да ускорява своето разрастване е познат на физиците. Това се е случило около 8 милиардната година след т. нар. Голям Взрив.
Основната идея на баща ми, Христо Генов Манев, е, че Тъмната материя не е отделен вид материя, а фаза от развитието на познатата ни, барионна материя. Информацията, заложена в първичното измерение, паралелно с раждането на пространството, се превръща в материя! Това е Тъмната материя всъщност -- информация, превръщаща се в материя.
Революционното в тази идея е нейната еволюционност и хармоничност. Тя свежда нещата до т. нар. „общ знаменател” и може да е добра първа стъпка към Теорията на Всичкото, за която физиците мечтаят.
събота, 12 август 2017 г.
New Theory Of Universe / Нова Теория На Вселената
Всеки вижда във формулата Е=мс² гениална връзка между материята и енергията. Оня ден ми хрумна, че -- да, енергията и материята са взаимосвързани, истина е -- но са променливи, а константата е светлината. Тоест, и енергията, и материята са вторични спрямо светлината. Което е невероятно и парадоксално за нашите общоприети разбирания. Но пък се връзва с моята отдавнашна идея, че фотоните са градивните частици на един, паралелен на нашия, свят, който свят аз наричах Свят на светлината. Този свят по тази идея трябва да се движи спрямо нашия със скоростта на светлината, а всички скорости в него ще са скорости над скоростта на светлината, тъй като там това, което ние възприемаме като скорост на светлината е всъщност състояние на покой. От това пък следва, че този свят се движи от нашето бъдеще към нашето минало, което, лично за мен, си е нещо умонепостижимо. И ако допуснем, че светлината е носител на информация, това води до още по-умонепостижими последици...
Сега всъщност си мисля друго, предвид гениалната идея на татко, че тъмната материя е етап от раждането на обикновената, светла материя. Мисля си, че всъщност този Свят на Светлината е част от нашия, негово измерение. Но цялата тази идея заслужава отделен, по-обширен пост.
Моята идея, основана на идеята на татко, че Тъмната материя е всъщност Светла в процеса на формирането си, е следната:
Така нареченият Голям Взрив всъщност е създаване на пространството, такова, каквото го познаваме и възприемаме сега -- като триизмерно. Този Голям Взрив е едно увеличаване на мерността -- тръгва от нулева /?/, през мономерност, после двумерност, три- и четиримерност, и така нататък. С появяването на третото измерение се появява и материята, както и свързаното с нея пространство и време. Откъде изниква обаче тази материя? Връщаме се към старите представи за ефира, които се оказват пророчески верни. Ефирът, по моите сегашни разбирания, е всъщност първичното измерение, вложено в нашето пространство. В него като информация е заложена цялата тази материя, която се появява с увеличаването на мерността. Изглежда сякаш извира от нищото, но не е така. Също така има още една подробност, за която никой от физиците досега не се е досещал -- а именно, че материята не се явява веднага готова, във формата си на Светла материя (= материя, която притежава маса, и следователно, пораждаща гравитация). Първоначално с увеличаване на мерността се появява Тъмната материя -- материя, в която още не се е задействала Божествената частица, бозонът на Хигс, който придава маса, която поражда гравитация, която пък от своя страна структурира материята във формата, която я познаваме. Разширяването на Вселената се обяснява много просто чрез тази хипотеза: това, което ние възприемаме като разширяване на Вселената е чисто и просто раждането на пространството, тоест, увеличаването на мерността му.
Ускоряващото се към границите на Вселената разбягване на галактиките също се обяснява лесно: в един момент по краищата на сферата пространство (каквато форма би трябвало да има Вселената) масата на създаващата се материя -- макар и все още в процес на оформяне на маса и гравитация -- се оказва по-голяма от масата на вече оформилата се материя в центъра на Вселената и започва да привлича галактиките към себе си.